Учени от САЩ, изследвали стотици пациенти с диагноза COVID-19, са съставили списък с най-често срещаните симптоми, наблюдавани през седмиците и месеците след острия период на заболяването.

Наличието на определени симптоми, наблюдавани за сравнително дълъг период от време след острата фаза на болестта, е дало основание коронавирусната инфекция да се класифицира като хронично заболяване. В хода на своите изследвания учените са интервюирали общо 1600 пациенти. Въз основа на събраните данни те са идентифицирали 50-те най-често срещани проблеми, свързани с хроничния ход на COVID-19.

Най-често са били срещани следните 10 симптоми:
• бърза уморяемост;
• болезнени усещания в мускулите;
• нарушение на концентрацията;
• проблеми при практикуване на спорт и физически упражнения;
• задух;
• главоболие;
• проблеми със съня и заспиването;
• високо ниво на тревожност;
• влошаване на паметта;
• виене на свят.

В допълнение към симптомите, описани по-горе, пациентите често са споменавали и за болки в гърдите, гърлото, ставите, гърба и корема, неправилен сърдечен ритъм, диарични изпражнения, силно изпотяване през нощта, нарушено възприемане на вкус и мирис, студени тръпки и треска, загуба на коса, замъглено зрение и сухота в очите, слабост в крайниците, поява на проблеми от страна на храносмилателната система, гадене и др.
Според учените, при около 20% от пациентите симптомите продължават дълго време след инфекцията. Ако симптомите на коронавирусната инфекция се наблюдават в продължение на 3-12 седмици след острия период на заболяването, това се смята като „COVID-19 след острата фаза“. Ако периодът е по-дълъг, тогава това се оценява като „хроничен коронавирусен синдром“ (хронична форма).

Пациентите с хроничен коронавирусен синдром могат да имат широк спектър от симптоми с различна тежест. Някои от тях постепенно избледняват и след това се появяват отново, други липсват в началото на заболяването и започват да се появяват изразено към края на острата фаза или след нея. Те включват, например, кашлица, повишена умора, мускулни болки, задух, влошаване на паметта, кожен обрив, диарични изпражнения, депресия и тревожност.

Също така, по време на хроничната форма на COVID-19, други съпътстващи заболявания често се обострят, включително и такива с хроничен характер: захарен диабет, колит, ревматизъм или болест на Крон. Понякога развитието на COVID-19 може да провокира появата и на по-опасни състояния, като миокарден инфаркт, инсулт, венозна тромбоза, сърдечна недостатъчност и др.

Диагнозата на хроничния коронавирусен синдром се поставя въз основа на медицински преглед и изясняване на оплакванията на пациента, както и наличие на резултати от тестове, потвърждаващи инфекция с коронавирус. Ако такива липсват, лекарят задължително трябва да изпраща пациента да направи серологичен тест за откриване на наличието на антитела към COVID-19.
Трябва да се отбележи, че хроничният коронавирусен синдром може да бъде диагностициран дори при тези пациенти, които са прекарали заболяването в лека и безсимптомна форма!

Учените все още не са наясно с причините и факторите, които допринасят за прехода на болестта в хроничен стадий на развитие. Предполага се, че това се дължи на развитието на възпалителни процеси в отговор на инфекцията с вируса.

Световната здравна организация е публикувала насоки за медицинските специалисти по целия свят, които изискват особено внимателно наблюдение на пациентите, които имат симптоми повече от три седмици след острата фаза. В това отношение се препоръчва да се предприемат специални мерки за тяхната рехабилитация. По-специално, някои страни са организирали работата на специализирани рехабилитационни отделения за пациенти с коронавирусна инфекция. В тях се наблюдават всички пациенти, които са прекарали заболяването в тежка форма или са имали усложнения след острата фаза на коронавирусната инфекция.