Внезапната сърдечна смърт (ВСС) е внезапно спиране на сърцето, при което смъртта настъпва в рамките на 1 час.

Най-голям риск има за хората, страдащи от исхемична болест на сърцето, коронарна болест без или с коронарен емболизъм, коронарен спазъм; хипертрофична кардиопатия, миокардит; белодробен емболизъм; камерно мъждене, камерна тахикардия и др., заяви доц. Ивайло Кожухаров, завеждащ сектор Електрокардиостимулация в Националната кардиологична болест по време на пресконференция, организирана от Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България.

Има два типа лечение. Едното е медикаментозно, което е за цял живот. Второто е профилактика чрез устройството имплантируем кардиовертер дефибрилатор, който разпознава нарушенията в ритъма на сърцето и подава сърдечни импулси при необходимост. Чрез електрошок предотвратява животозастрашаваща аритмия. Това лечение е с доказана полза. Налага се задължително при пациент, който е имал вече веднъж тежко ритъмно нарушение. При такива пациенти рискът от втори такъв случай е голям, а той може да е фатален. Други пациенти, на които лекарите според съвременните препоръки и стандарти обикновено препоръчват такъв дефибрилатор, са преживелите миокарден инфаркт:
„Има два типа пациенти, при които е много важно да се поставят имплантируем кардиовертер дефибрилатор – при такива които вече са имали някакви ритъмни нарушения, т.е. образно казано вече са „умирали“. Това е т.нар. вторична профилактика, която засяга най-рисковите пациенти, чийто брой е по-малък. Другата, по-голяма група, са пациентите, които не са имали ритъмно нарушения до сега, но имат сериозни рискови фактори като например прекаран миокарден инфаркт, който сериозно уврежда лявата камара на сърцето. При тях говорим за т. нар. първична профилактика“, обясни д-р Васил Трайков, председател на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България. Той припомни, че България е единствената държава в Европа, в която поставянето на имплантируем кардиовертер дефибрилатор не се реимбурсира на 100% от здравно-осигурителната система. А дори в Сърбия, Албания и Македония пациентите не плащат.
„Общото между внезапната сърдечна смърт и пътно-транспортните произшествия е, че това са двете неща, които отнемат най-много животи на млади хора в България. Ако здравата логика изисква всеки да кара кола с въздушна възглавница, въпросът с поставянето на имплантируем кардиовертер дефибрилатор е много сходен. Той е нещо като въздушната възглавница за пациентите, които са заплашени от ВСС“, обясни образно доц. Васил Велчев, завеждащ сектор Електрокардиостимулация в УМБАЛ „Св. Анна“. Той обясни, че в момента лекарите са принудени да питат пациентите дали имат пари да си доплатят скъпо струващите устройства, вместо да ги поставят на всеки, който има реална нужда от тях. Това се налага, тъй като в момента НЗОК поема само 6000 лв. от стойността на ИКД, която варира между 10 000 и 14 000 лв., в зависимост от функциите които изпълняват.
Осем са болниците в страната, които разполагат с обучени специалисти за поставяне на имплантируем кардиовертер дефибрилатор: УМБАЛ „Св. Анна“ (София), УМБАЛ „Св. Екатерина“ (София), УМБАЛ „Софиямед“ (София), Аджибадем Сити Клиник (София), УМБАЛ „Св. Марина“ (Варна), УМБАЛ „Тракия“ (Ст. Загора)