За внушението, самовнушението и пандемичния синдром

Последна промяна на 16 октомври 2022 в 15:02 50 0

След сриващата истерия от ковид кризата, последвалите бомбардировки в Украйна, умопомрачителното покачване на цените и скъпотията, стана онова, което очаквах – почувствали се поосвободени от заразното зло, хукнаха като полудели с колите. И настана нова касапница – по пътищата. Но в своя страх и тревожност един мой колега бе стигнал до там, че се скривал под масата, щом чуел ужасяващите новини по телевизията.

Особено тежко влияят на нервната система преживяванията, които външно с нищо не се разкриват – прикриваната обида, унижението, потиснатият гняв. Внушението и самовнушението са особено опасни, те не могат да бъдат обективно изследвани, тайната им е скрита в особеностите на човешкия мозък, до който едва ли някога ще се доберем. Макар че методът на внушението може да се използва донякъде успешно в медицината, той е нож с две остриета и може да бъдат събудени неочаквани и необратими ефекти.

Когато спадна върховото пренапрежение от пандемията, се появи тъй нареченият постпандемичен синдром – изолацията и тревожността бяха поразили и сетива, и нервни клетки. Самовнушението може да бъде донякъде действено средство за съзнателно управление на мисли, емоции, воля. С две остриета е и силата на словото. Коварното слово, злонамерените внушения, на които се наслушват хората по телевизията, сякаш съзнателно поднасяни, могат да причинят огромна вреда не само на отделен човек, но и на цялото общество. Това може да се нарече психическа епидемия.

Внушението е дълбоко словесно и емоционално въздействие върху психиката ни от страна на друго лице. Подобни преживявания видяхме по време на най-тревожните пандемични дни от страна на уж компетентни шарлатани, мечтаещи да се покажат по телевизията. Но по-страшно е самовнушението, защото то произхожда от самия човек, ако е с проблеми. Внушението може да застави човека да постъпва обратно на своите възгледи и представи. По правило критичното отношение е слабо, почти липсва. Ние виждаме как „възгледите“ на партиен апологет се възприемат от някои хора безкритично и се приемат като свои собствени. Ръководят се във всичко с него, както е било със Сталин, в мисли и постъпки. Днес, в постпандемични времена, когато нервната система на мнозина е силно отслабнала, продължителните огорчения, струпващите се тежки преживявания (пандемия, война, галопиращи цени, несигурност), тревожност, болести, гладуване, недоспиване, отравяне с нечисти екологично продукти и нитратна вода, увеличават внушаемостта. Емоциите понякога в такива хора заглушават разума. Разглеждат всичко само през собственото си емоционално отношение. Забелязват само това, което съответства на вътрешните им наклонности. Често приемат желаното за действително. Истеричността силно се задълбочава по време на пандемични и други драматични изпитания.

Ние виждаме колко маниакално и упорито се стремят някои люде към телевизионните камери, дотам, че това е явно болестно състояние, още повече, че не чуваме от тях нищо смислено. Но те смятат, че хората жадуват да ги съзрат на екрана. Стремят се да изглеждат по-умни, по-значими. Лошото е, че по правило се опитват, и понякога с успех, да поведат, подведат и увлекат ония, които ги слушат. Украсяват речта си с ярки описания и ловко вмъквайки подробности, сякаш подсилват истинността на разказа. За хора, подложени на недохранване, на хроническа тревожност и безсъница – това е истинска стръв.

Хората могат да изпаднат в зависимост на внушението и от една властна дума, изречена от „авторитетен“ за тях човек, от тяхна гледна точка надарен с тайнствена, особена сила. Малко непривично затуптяло сърце, изтръпнали пръсти на краката, чувство на тежест в главата, и склонният, податливият на внушение и самовнушение, си въобразява, че това е начало на заболяване. Понякога се бои да излезе от ставащите по улиците сърдечни удари.

Психиатърът Пиер Жане, ученик на Шарко, наблюдавал болна, при която в петък преди Великден започнала да тече кръв от повърхностна рана в областта на сърцето, там, където изобразяват върху разпятията една от раните на Иисус Христос. Това явление се нарича стигматизация. Пръв е получил кожни кръвоизливи Франциск Асизки, по локация съответствали на местата, където изобразяват раните от пироните в тялото на Христос. Но тия явления не са нито чудо, нито заблуда. Предизвикани са от силата на внушението и самовнушението, от изменения в храненето и кръвоснабдяването по места в тяхната кожа, на базата на фантазия и чувства. В подобни индивиди въздействието на разума върху тялото може да бъде ефективно, за да излекува някои болести.

Добре е, когато внушението се използва в медицината за здравето и за щастието на човека. Не бива да се забравя как специфичните способи на това психическо средство се използваха от Държавна сигурност за въздействие, използват се и днес. Едно от основните свойства на внушението е в това, че силата му нараства в колектива. Да си спомним зловещата епоха на социализма и фашизма, които и днес не са отзвучали. Когато внушението е насочено към по-голяма група хора, ефектът му е поразително силен – особено когато попадне върху благодатна стадна почва.
Големият руски психиатър В. Бехтеров пише през 1897 г. за „Внушението и неговата роля в обществения живот.“ Издава книга със същото заглавие. Той предвижда зловещите последици, към които води използването на масовото внушение за целите на разпалвани психически епидемии.

Внушението е въздействие на едно лице върху друго, като това леко се постига в случаите, когато незабелязано прониква в психиката ласкателно. Това средство за въздействие е и силно, и опасно, тъй като може да се употреби както за благото, тъй и за вреда на хората. Внушението е изигравало неведнъж пагубна роля в живота на човечеството. Мрачна е историята откъм психически епидемии – като се почне от средновековната демономания, преследване на магьосници и вещици, масови халюцинации и епидемии на конвулсии. Внушаемостта на хората е най-голяма, когато те се намират в масово състояние. Тогава внушението се усилва за сметка на взаимното влияние на обхванати от общи чувства индивиди, тоест, влияят се един на друг, за сметка на взаимовнушението и подражанието.

Съвременните примери са многобройни и красноречиви. Човечеството не се е освободило от психическите епидемии и днес. Като се почне от бесноватия Хитлер, от вманиачения Сталин, до днешните ужасяващи примери – всичко изглежда твърде познато. И началото, и краят. Но въпреки това – в изкусно поставени мрежи попадат, обхванати от шовинистически опиати, хора.

Ковид пандемията в известен смисъл доведе до психическа пандемия. Ние виждаме как страхът и депресията властват. Но страхът е полезен (както и безобидните лудости) – в по-малък обем той действа като ваксина за душата. Джером К. Джером има лечебно четиво за хора, които си самовнушават какво ли не. Той препоръчва: „И не мисли за неща, които не разбираш!“