Т.нар. смисъл-центрирана терапия играе ключова роля в справянето със стигмата при онкологично болни пациенти

Въпреки все по-широката информираност на населението за раковите заболявания, въпреки непрекъснато появяващите се нови възможности на съвременната медицина за излекуване на доста видове рак, въпреки работещите модели за профилактика и скрининг, все още съществува неразбиране и по-лошо – стигматизиране на онкологичните заболявания.

Самата Николина Алексиева се е сблъскала с онкологичната диагноза РМЖ, а сега помага на други страдащи. „Един от основните методи, с които работя, е екзистенциалният и логотерапевтичен подход, чийто основоположник е австрийският невролог и психиатър проф. Виктор Франкъл“, споделя тя като допълва, че през личния си опит е изпробвала и отсяла техниките, идеите и стратегиите, за които е убедена, че наистина работят.

Изолация и отчуждение
Онкологичната стигма се отнася до негативните нагласи, предразсъдъци и дискриминация, насочени към хора, диагностицирани с рак. Те се проявяват под формата на социално изключване, емоционално дистанциране или дори избягване на контакт с тях. Такива реакции често се коренят в страх и невежество относно заболяването у околните.
Изследванията демонстрират, че пациентите с онкологични заболявания и техните семейства изпитват срам и вина, свързани със заболяването, което допълнително усилва усещането за изолация и отчуждение.

Езикът, който използваме  е важен при това заболяване
Дълго време медицинските екипи са криели самата диагноза от пациента, т.нар. бяла тайна в медицината. Езикът, който използват медицинските специалисти, също би могъл да бъде стигматизиращ. Някои изследователи отбелязват, че метафорите, свързани с война, борба и битка е редно да бъдат избягвани от онколозите, защото насочват към вина у самия пациент. Всичко това показва всъщност колко трудно е помиряването на съвременното общество с идеята за смъртта, чиято сянка стои зад подобна диагноза. Независимо от големия напредък в лечението на рака много хора все още приемат равенството му със смъртта.

Логотерапия
Смисъл-центрираната терапия, известна и като логотерапия, е подход, насочен към откриването и реализирането на личния смисъл в живота.
Неин създател е професор Виктор Франкъл – психиатър, невролог, философ, една от най-значимите фигури на ХХ век. Попаднал в лагерите на смъртта, той осъзнава, че загубата на кураж и надежда може да има смъртоносен ефект. И обратно – мисълта и мечтата за една идея, една любов, една кауза и недовършена работа, както и нагласата към понасянето на страданието, могат да върнат човек към живота дори там, където фактически той е забранен. При пациенти с онкологични заболявания този подход може да играе ключова роля в справянето със стигмата и подобряването на качеството на живот. Съвременните изследвания в психоонкологията показват, че усещането за смисъл може да повлияе не само на психологическото състояние, но и на физиологичните аспекти на боледуването, включително имунния отговор. Липсата на такъв смисъл се смята за рисков фактор за влошаване на здравето.
Логотерапията разглежда всяка личност като уникална Вселена, която болестта не може да превърне само в пациент.

Важно е участието в група за психологическа взаимопомощ
Тя предоставя на пациентите възможност да споделят опита си, да получат емоционална подкрепа и да се освободят от чувството на изолация. Те добиват важното усещане, че не са сами в болестта. Групите помагат за намаляване на стигмата, като създават защитено пространство за открити дискусии и взаимно разбиране.