Марин Рашков от Кюстендил:  Когато разбрах, че съм болен, най- много се притесних за съпругата ми

Марин Рашков е търсен майстор-бояджия. Научил занаята в казармата. Хората го харесвали и без работа не оставал. Един ден усеща силни болки в сърцето, чувства се толкова уморен, че даже на втория етаж на къщата си не може да се качи без почивка. Понеже работи на надник, няма почивни дни – гледа да върви работата, за да има пари да издържа семейството. Затова решил, че се е преуморил от работа и ако си почине няколко дни, ще му мине. Не искал да е в тежест на съпругата си, чиято заплата на обущарка останала единственият доход на семейството, в което расте и син.
„Започнах да усещам много голяма болка в гърдите и отпадналост, уморявах се много. Ако трябва да ходя до центъра на квартала, почивах на два пъти“, казва Марин. Той е само на 43 години и когато по спешност попада в Кюстендилската болница му е трудно да повярва, че има увредено сърце. Нали от кардиологични проблеми страдат само възрастните – си мислел той.

Д-р Нина Кръстева винаги е знаела, че ще помага на хората в Кюстендил

Лекуващият лекар на Марин е д-р Нина Кръстева, специалист-кардиолог в местната болница и поликлиника. Тя е един от младите лекари в града и споделя, че пред нея никога не е стоял въпросът дали ще се върне тук или ще избере кариера в столицата или чужбина. Винаги е знаела, че ще помага на хората в Кюстендил. „Марин се появи в доста тежко състояние, с умора и задух при минимални физически усилия, не можеше да направи две крачки, имаше задух дори докато почива, беше с ясно изразени отоци и се оказа, че в последните няколко месеца нещата са прогресирали. Той знаеше, че има дългогодишна хипертония, за която не е провеждал никакво лечение. С годините тя е увредила неговото сърце. Беше с опасност за живота“, разказва тя.
Диагнозата е сърдечна недостатъчност. Сериозно заболяване, при което сърцето не може да доставя достатъчно кислород за нуждите на тялото. От там идват тежката умора, задухът, отоците. Болестта променя драстично начина на живот. Половината от пациентите умират до петата година от поставяне на диагнозата. Д-р Кръстева поискала да говори със съпругата на Марин и да й обясни, че може да се случи и най-лошото.
„Вратата беше отворена и чух, че има вероятност да си отида и съпругата ми и синът ми да останат сами и да няма кой да се грижи за тях. Аз бях притеснен, те бяха два пъти по-притеснени за мен“, спомня си Марин.
„Сърдечната недостатъчност е наистина сериозно заболяване и не бива пациентите да остават с грешно впечатление, че болестта ще отмине. Вече имаме по-нови медикаменти, които не само подобряват прогнозата, но подобряват и качеството на живот на пациента и качеството на живота е това, което той усеща. Марин беше изключително стриктен, спазваше всичко, което му е препоръчано и затова ефектът от лечението при него е много добър. Човек, който не можеше да направи две крачки, вече се е върнал към живота - не само се обслужва сам, но дори се е върнал на работа, която е свързана с физическо натоварване. Първоначално ми изглеждаше депресиран, отчаян, казваше защо точно на него му се е случило. Той осъзнаваше, че е млад, а колко зле се чувства, колко е ограничен, че може би няма да може да работи. А сега вече имаме нов човек“, не крие задоволството си д-р Кръстева.
А Марин ще й бъде благодарен вечно, защото и синът му, и съпругата му вече са спокойни за неговото здраве. „От тогава се чувствам много по-добре. Купувам си редовно лекарствата със здравна книжка и ги пия. Сега работя, всички са спокойни, сега всичко е наред. На д-р Кръстева пожелавам всичко най-добро в живота, защото тя и д-р Кадийски бяха хората, които, независимо че съм от ромски произход, ми обърнаха много голямо внимание. Те ме излекуваха“, радостен повтаря Марин.

Д-р Александър Кадийски, началник Кардиологично отделение в МБАЛ „Кюстендил“:

Може ли пациент със сърдечна недостатъчност да живее повече от пет години след поставяне на диагнозата и как се постига това
Данните, които световната кардиологична общност споделя за това заболяване, показват, че около половината от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до петата година от поставяне на диагнозата. Това прави заболяването по-опасно от редица онкологични заболявания, при които човек има благоприятна прогноза да живее по-дълго и дори да се излекува окончателно. За съжаление сърдечната недостатъчност е заболяване, което не може да се излекува. Нашата цел е да осигурим добро качество на живот на тези пациенти и те да живеят повече от 5 години. Това е напълно възможно и имаме много пациенти, които живеят много повече от пет години. Но е необходимо усилие и от двете страни – пациент със сърдечна недостатъчност трябва да промени начина си на живот – диета, движение, всекидневни дейности - според препоръките на своя лекар. И това се оказва много по-трудно за пациентите, отколкото да приемат лекарства. В България пациентите все още прехвърлят отговорността за своето лечение на своя лекар, но това е двустранен процес – ние можем да предпишем правилните за тях медикаменти, но в тяхната воля и усилие е да ги приемат редовно, да не спират приема, да се следят и да спазват режима. Много важна е и подкрепата на семейството и близките.