21 септември - Световен ден за борба с болестта Алцхаймер


Болест : Алцхайме

Последна промяна на 25 September 2023 в 13:49 123 0

Болестта на Алцхаймер е хронично невродегенеративно заболяване, при което се увреждат невроните в човешкия мозък. То е причина за близо 70% от случаите на деменция.

Деменция
Деменцията е загуба на когнитивно функциониране (мислене, запомняне и разсъждение), както и на поведенчески способности до такава степен, че това пречи на всекидневните дейности.
Деменцията варира по тежест от най-лека форма с начални симптоми до тежка форма, когато човек вече зависи изцяло от другите при извършване на всекидневните дейности.
В най-ранните етапи най-честият симптом е трудното припомняне на скорошни събития. С напредването на болестта се появяват симптоми като проблеми с говора, дезориентация, промени в настроението, загуба на мотивация, затруднения при всекидневни дейности и поведенчески проблеми.

Етапи в развитието на Алцхаймер
При повечето хора с болест на Алцхаймер симптомите се появяват за първи път предимно на възраст 65 или повече години.

Проблемите с паметта обикновено са един от първите признаци на когнитивно увреждане. Трудностите при движение и проблемите с обонянието също могат да са свързани с лекото когнитивно увреждане.
Първите симптоми на Алцхаймер варират при различните хора.
За мнозина трудното намиранe на думи, проблемите с ориентирането в пространството, намалените способности за разсъждение или преценка може да сигнализира за много ранен стадий на заболяването.
В течение на времето болестта на Алцхаймер се развива прогресивно. При леката и форма хората изпитват по-голяма загуба на памет и други когнитивни затруднения. Проблемите могат да включват лутане и изгубване, проблеми при боравене с пари и плащане на сметки, повтарящи се въпроси, отнемане на повече време за изпълнение на нормални всекидневни задачи, както и промени в поведението. Болните често се диагностицират на този етап.

При следващия етап от развитието на болестта настъпва увреждане в областите на мозъка, които контролират говора, разсъжденията, съзнателната мисъл и сензорната обработка, като например способността за правилно откриване на звуци и миризми. Загубата на памет и объркването се влошават и хората започват да имат проблеми с разпознаването на членовете на семейството и приятелите. Те може да не са в състояние да научат нови неща, да изпълняват многоетапни задачи, като например да се обличат или да се справят с нови ситуации. Освен това хората на този етап могат да имат халюцинации, заблуди и параноя, и да се държат импулсивно.
В крайния етап от развитието на болестта амилоидните плаки, с които се свързва болестта, се разпространяват в мозъка и мозъчната тъкан се свива значително. Хората с тежка болест на Алцхаймер не могат да общуват и са напълно зависими от другите, които се грижат да тях.

Рискови фактори
През последните години учените постигнаха голям напредък в по-доброто разбиране на болестта на Алцхаймер и този процес продължава интензивно. Все пак те все още не могат напълно да разберат какво.
При хора с ранна във времето поява на болестта причината може да е генетична мутация.
Болестта на Алцхаймер в по-късна възраст възниква от сложна серия от мозъчни промени, които могат да настъпят в продължение на десетилетия. Причините в този случай вероятно включват комбинация от генетични фактори, фактори на околната среда и начина на живот. Значението на всеки един от тези фактори за увеличаване или намаляване на риска от развитие на Алцхаймер е различно при отделните хора.
В тази насока учените изследват най-ранните стадии в процеса на заболяването, като изучават промените в мозъка и телесните течности. Такива промени могат да бъдат открити години преди да се появят симптомите на Алцхаймер. Резултатите от тези проучвания ще помогнат за разбирането на причините за болестта на Алцхаймер и ще улеснят диагнозата на заболяването.

Една от големите неизвестни относно болестта на Алцхаймер е защо тя засяга в значително по-голяма степен възрастните хора. Изследванията върху нормалното стареене на мозъка търсят отговор на този въпрос. Изучава се как свързаните с възрастта промени в мозъка могат да увредят невроните в мозъка и да засегнат други видове мозъчни клетки, което да допринесе за развитието на болестта.

Повечето хора с болест на Алцхаймер имат късната форма на заболяването, при която симптомите стават очевидни в средата на 60-те години или по-късно. Изследователите не са открили специфичен ген, който директно да причинява късното начало на болестта на Алцхаймер, но наличието на една форма на гена на аполипопротеин Е (APOE) увеличава риска от заболяване. Този ген има няколко форми и една от тях увеличава риска от развитие на Алцхаймер, а също така е свързана с по-ранна възраст на началото на заболяването.
Изследванията показват също, че множество фактори извън генетично определените могат да играят роля в развитието и протичането на болестта на Алцхаймер. Така например се изучава връзката между когнитивния спад и сърдечно-съдови заболявания, инсулт и високо кръвно налягане, както и състояния като диабет и затлъстяване. Текущите изследвания ще помогнат да се разбере дали и как намаляването на рисковите фактори за тези състояния може също така да намали и риска от болест на Алцхаймер.
Здравословното хранене, физическата активност, социалната ангажираност и психически стимулиращи занимания имат несъмнено положително значение за намаляване на риска от когнитивен спад и развитие на болестта на Алцхаймер.

Диагностични методи
Използват се различни методи и инструменти, за да се определи дали човек, който има проблеми с паметта, има болест на Алцхаймер.

- Въпросници, насочени към болния и членовете на неговото семейство, които изясняват какви лекарства се прилагат при болния, неговия режим на хранене, наличие на минали медицински проблеми, способност за извършване на всекидневните дейности, както и относно промени в поведението и др.
- Провеждане на тестове за оценка на паметта, относно решаване на проблеми, вниманието и др.
- Извършване на стандартни медицински изследвания на кръв и урина, за да идентифицират други възможни причини за проблема.
- Извършване на мозъчно сканиране като компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс или позитронно-емисионна томография, за да се подкрепи диагнозата на Алцхаймер или да се изключат други възможни причини за болестните симптоми.

Тези тестове могат да се извършват периодично, за да се получава информация за това как паметта на човека и другите когнитивни функции се променят с течение на времето.
При хората с проблеми в паметта и мисленето трябва да се установи дали симптомите им се дължат на Алцхаймер или друга причина, като инсулт, тумор, болест на Паркинсон, нарушения на съня, странични ефекти на лекарства, инфекция или друг вид деменция. Някои от тези състояния могат да бъдат лечими и вероятно обратими. Ако диагнозата е болест на Алцхаймер, започването на лечение възможно най-рано в процеса на заболяването може да помогне за запазване на всекидневното функциониране за по-продължително време.

Подходи за лечение
Болестта на Алцхаймер се дължи на комплексни причини и следователно е малко вероятно отделно лекарство или друга интервенция да лекува болестта успешно при всички хора, живеещи с това заболяване.
Учените проучват различни начини за забавяне или предотвратяване на заболяването, както и за лечение на неговите симптоми. Съвременните подходи за лечение на Алцхаймер се фокусират в три посоки:
- подпомагане да се поддържа умствената функция;
– - лечение на основния болестен процес;
– - управление на поведенческите симптоми.
Най-често поведенческите симптоми при болест на Алцхаймер включват безсъние, дезориентация, възбуда, тревожност и агресия. Изследвания показват, че лечението на поведенческите симптоми може значително да улесни хората, които се грижат за болни от Алцхаймер.
.
Подкрепа за семействата и лицата, които се грижат за болния
Грижата за болните от Алцхаймер може да доведе до значителни физически, емоционални и финансови проблеми, касаещи близките, които се грижат за тях, и да изисква преосмисляне на отговорностите в семейството.


*Обширен материал за деменциите очаквайте скоро на страниците на вестник „Трета възраст“.