Още по темата

Лекарят съветва

Щадете сърцето през зимата

17/02/2020

Природна аптека

Невроза на сърцето

03/10/2019

Храната като лек

Грахът укрепва сърцето

06/06/2019

Храната като лек

Патладжаните помагат на сърцето и намаляват холестерола

19/02/2019

Александър МАНУШЕВ от Фондация „Първите три минути“:

Всеки може да спаси живот на улицата

- В България се молим да не ни се налага да викаме Бърза помощ. Защо смятате, че каузата ви за обществени дефибрилатори ще подобри системата?

- Внезапният сърдечен арест е състояние, при което по някаква причина в даден момент сърцето на човек спира да работи нормално, изпада в т. нар. фибрилации, което е най-честата причина за смърт в света.
Популярният израз е „почина от инфаркт“. Хората всъщност не умират от инфаркт. Хората умират от това, че вследствие на инфаркта понякога сърцето им спира. Ако сърцето им не спре, те могат да стигнат до болнична помощ, да бъдат лекувани. Но ако сърцето спре, в рамките на няколко минути този човек загива и вече няма как да бъде спасен. Единственият начин за възстановяване на сърдечната дейност, когато сърцето е изпаднало в режим на фибрилации, е дефибрилацията. Това именно са устройствата, които пускат определен електрически импулс в сърцето и му помагат то пак да заработи нормално. Виждали сме по филмите дефибрилаторите, които лекарите използват и казват „Зареди 100! Зареди 200! Зареди 300!“ Правят електрошокове и спасяват човек.

- Не викаме ли линейка при инфаркт?

- Проблемът е, че човек може да бъде спасен след сърдечен арест в рамките на няколко минути. С всяка изминала минута шансът намалява. В първите 3 до 5 минути по статистика шансът човек да бъде спасен е 50-70 процента. След 10-тата минута шансът за съжаление е почти никакъв.
Разбира се, най-логичното нещо, когато се случи подобен инцидент, е да извикаме Бърза помощ и тя да се погрижи за човека. За съжаление не само в България, а никъде по света линейките не са толкова бързи. Дори и в най-развитите европейски столици като Виена и Лондон, с най-развитите системи за спешна помощ, средното време за пристигане на линейка след повикване е между 5 и 8 минути, а средното време за извършаване на първата дефибрилация от медицински екип е 8-11 минути. А за съжаление между 8 и 11-та минута шансовете човек да бъде спасен са много малки. И затова всъщност средната вероятност човек да оцелее при извънболничен сърдечен арест е между 2 и 5 процента.
А ако бъде направена дефибрилация в първите няколко минути, средната вероятност човек да бъде спасен е около 65 процента.
- Дали винаги ще има кой да окаже помощ?
- Статистиката показва, че над 60 процента от случаите на сърдечен арест стават пред свидетели. Което означава, че почти винаги има кой да помогне, стига да знае как и да има с какво.

- Ако бъдат поставени автоматични дефибрилатори на обществени места, кой може да борави с тях?
- Всеки, който бъде обучен и знае как. Не се очаква човек да има медицинско образование или да бъде парамедик, полицай, пожарникар. Автоматичните дефибрилатори са напълно автоматични. Когато отворите всеки от тях, той почва да ви дава гласови инструкции на чист български език. Много е важно дефибрилаторите във всяка държава да говорят на местния език. Казват ви стъпка по стъпка как да действате, включително че трябва да се обадите на 112, как да откриете гърдите на пострадалия, за да се залепят електродите. На картинки е показано точно как трябва да се залепят тези електроди. Всеки човек може да се справи.
Освен това в света много отдавна има стандартизирани курсове: За 4-5 часа човек се подготвя как да окаже първа помощ при инцидент. Всеки човек, който премине такова елементарно обучение, може да разпознае това състояние и да знае, че трябва и как да използва дефибрилатора.
Първата помощ, която учим на курсовете по първа помощ за извънгръдните притискания на сърцето и обдишването уста в уста също е неразделна част от процеса на спасяване. Т.е. дефибрилаторът не замества тази първа помощ. Той дава шанс, оказвайки тази първа помощ, да възстановите сърдечния ритъм
С първа помощ, която сме учили на шофьорските курсове, няма шанс да възстановим сърдечната дейност. Сърдечната дейност се възстановява единствено чрез електрошок от дефибрилатор.

- Как е по света?
- Такива дефибрилатори се разпространяват от общините. Слагат се на спирки, в метрото, в библиотеки, в училищата. Във Франция например има над 200 хиляди автоматични дефибрилатори за обществено ползване. И толкова са, без да смятаме тези в частните компании. В Копенхаген – град, съизмерим със София, има 2000 обществени дефибрилатори. Всяка уважаваща по-голяма фирма има такъв дифибрилатор в офиса си. В хотели има.

- У нас има ли такива отговорни фирми?
- В София има около 100 дефибрилатора в офиси на големи частни фирми.

- Къде още има?
- Във Физическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски“ има дефибрилатор, дарен от фондация „Първите три минути“. В БЧК има дарен.
И на българската полярна база на остров Ливингстън, благодарение на благотворителна кампания, в която се включи форумът OFFRoad-Bulgaria, има осигурен дефибрилатор за безопасност на учените.

- Студът рисков фактор ли е за инфаркт? Повече ли са през зимата случаите на сърдечен арест?
- Има такива закономерности, но те са доста малки като отклонения в посока нагоре от средно случващите се през годината. Един до двама на хиляда души получават всяка година сърдечен арест.

- Каква е цената на този апарат?
- В крайна сметка купуването на дефибрилаторите може би изглежда много скъпо, но всъщност не е. Представете си една административна сграда. Нейното оборудване с дефибрилатор ще е по-евтино от оборудването и с пожарогасители. Не че пожарогасителите не са важни. Но статистиката казва, че жертвите на пожари са 70 пъти по-малко от жертвите на сърдечен арест. Всяка сграда задължително се оборудва с гръмоотводна инсталация, изграждането на която струва колкото дефибрилатор. А шансът да ви спаси живота е около 1 милион пъти по-малък, отколкото дефибрилаторът.

- Няма ли опасност дефибрилаторите на обществени места да бъдат откраднати, съсипани?
- Има опасност, разбира се. Това е въпрос, който често ми задават в България. Но не сме остров в света, в който единствено е открит вандализмът. Сигурно някой някъде е откраднал дефибрилатор, но това не е стока, която можеш да откраднеш и да продадеш на някой. Второ - за това си има технически решения. Има шкафове, свързани с алармена система. Целта е не само да не откраднете дефибрилатора, но и когато има инцидент системата да сигнализира, за да може да ви се помогне. Тези шкафове могат да бъдат свързани директно с телефон 112.

- Как дефибрилатор се озова на остров Ливингстън?
- Първата ни кампания за набиране на средства и осигуряване на обществен дефибрилатор беше в Софийския университет и година по-късно от университета ни потърсиха с идеята, че на остров Ливингстън, където линейки няма, но има хора, които месеци наред живеят там, е добре да бъде осигурена безопасността на изследователите там. Във форума OFFRoad-Bulgaria направихме една кампания, която беше много успешна, много бързо бяха набавени средствата. Всъщност дефибрилаторът беше предаден на експедицията, още преди да бъдат събрани окончателно всички средства, но така или иначе групата заминаваше.

- С какво се занимава вашата фондация?
- Каузата на Фондация „Първите три минути“ е внедряване на съвременни насоки за оказване на първа помощ. Не само със самите дефибрилатори, но и с това обучението по първа помощ да се прави по съвременни методи. Защото първата помощ е наука, която се развива непрекъснато и има международно признати организации, които дават всяка година експертни насоки как да се реагира при определен инцидент. Това не е личното мнение на някой отделен специалист, а са на база на големи проучвания за това кои са най-правилните мерки, за да имате най-голям шанс да спасите човек.

- Не би ли било добре децата в училище да бъдат обучавани да оказват първа помощ?
- В учебната програма има заложено обучение по първа помощ, но то е възложено на класните ръководители, а не всички те са преминали обучение за инструктори по оказване на първа помощ. Аз самият имам деца и виждам, че тези жизненоважни знания съвсем не са достатъчно застъпени в учебния процес.

- По-възрастните ли са в риск да им спре сърцето?
- Много хора си мислят, че рискът сърцето да спре е по-висок с напредване на възрастта. Всъщност не са редки случаите вече при хора над 30-годишна възраст. Понякога това дори може да се случи и на деца.

- В момента правите кампания „Стар акумулатор за нов дефибрилатор“. Хората биха искали да помогнат.

- Вече са събрани около 100 акомулатора, благодарение на кампанията във форума OFFRoad-Bulgaria. Ако имате стар акумулатор, обадете се на „Първите три минути“ (тел: 0888 246151 и email: office@firstaidbg.com)
или го занесете в залата за обучения фондацията на ул. „Княгиня Клементина“ в ж.к. „Борово“ в София.
Можете да прочетете повече на сайта на фондацията https://firstaid.bg