Болест на Бехтерев се предава по наследство, затова се изследвайте, ако в семейството ви има болен


Болест : Болест на Бехтерев

Последна промяна на 18 May 2020 в 08:17 4011 0

ЯМР изследване открива Анкилозиращия спондилит, години преди да стане видим чрез конвенционална рентгенография

Изследване с ядрено-магнитен резонанс на сакроилиачните стави и гръбнака може да открие острото активно възпаление, което се получава при Болест на Бехтерев, както е известен анкилозиращият спондилит (АС). Това може да се случи много по-рано, отколкото със стандартната рентгенография. На ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) такова възпаление е видимо много по-рано, отколкото на рентген, което спомага за по-ранната и навременна диагностика на заболяването. Досега ревматоидните заболявания, сред които и Болест на Бехтерев, се диагностицираха дълго и трудно, понякога и след 10 години.

Пълно излекуване на заболяването няма, но колкото по-рано бъде открито, толкова по-овладяно ще бъде прогресирането на уврежданията:

„Основната цел при лечението на болестта на Бехтерев (както още е известен АС) е да се подобри в дългосрочен план здравно-обусловеното качество на живот, чрез контрол на симптомите и възпалението, превенция на прогресиращите структурни увреди, запазване/нормализиране на функцията и социализацията на болните“, обяснява ревматологът доц. д-р Мариана Иванова. Тя е единственият български специалист, който е член на ASAS (Международна група от експерти в областта на спондилоартритите), която се занимава с изучаването на аксиалния и периферния спондилоартрит, с крайна цел подобряване на изхода от тези заболявания.

Анкилозиращия спондилит (АС) е автоимунно, хронично, възпалително заболяване, което обхваща гръбначния стълб и сакроилиачните стави (между опашната и тазовите кости). Заболяването може да засегне всички стави в тялото. Възпалителните процеси са съпроводени с различна по сила хронична физическа болка. При неадекватно лечение или след дългогодишно съществуване на заболяването се стига до анкилоза (вкостеняване и обездвижване) на засегнатите стави и инвалидизация.

Болестта е силно наследствена - над 90% от риска за развитието й е генетично определен. Тя е потенциално инвалидизираща с непредсказуем клиничен ход и тежки последици, както за болните, така и за обществото. Проучвания показват, че деформациите и инвалидността се развиват при близо 70% от болните през първото десетилетие от началото на симптомите.
Надежда в разгадаването и по-успешното лечение на това заболяване дава проучване, по което работят вече година и половина, съвместен екип от Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ с главен изследовател доц. д-р Екатерина Иванова-Тодорова и Клиниката по ревматология към лечебното заведение с главен изследовател доц. д-р Мариана Иванова. Целта е да се разгадаят механизмите на заболяването и влиянието на нова биологична терапия върху неговия ход. „Вече са получени първите резултати, които са обнадеждаващи“, коментира по този повод доц. д-р Иванова-Тодорова.

Полезни материали се публикувани на уеб сайта на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ).