УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ започва кампания под надслов „Ваксинирах се, защото“. Целта е да покажем популярни лица от болницата, които са избрали да се имунизират срещу COVID-19. А също и да разкажем кога и как са взели това решение, имали ли са колебания, как е преминала ваксинацията при тях.

Ние вярваме, че най-убедителен е личният пример, особено когато е даден от хора, призвани да лекуват.
Стартираме с едно младо, 17-годишно момиче, което не е част от екипа на болницата, но въпреки това е свързано с нея – дъщерята на един от най-изтъкнатите имунолози в България и началник на Лабораторията по клинична имунология – проф. Доброслав Кюркчиев. Две седмици след като ЕМА (Европейската агенция по лекарствата) официално даде зелена светлина за ваксинация и при 12-15 годишните, тя е сред първите ученици, които се имунизираха във ваксинационния кабинет на болницата, с което даде пример на много свои връстници. Единайсетокласничката от столичната френска гимназия сподели, че още в началото на годината е взела решение да си постави ваксина, но досега е изчаквала да приключи имунизацията на уязвимите групи. Въпреки че баща й беше сред първите лекари, които заговориха за ползите от ваксините срещу коронавирус, момичето обясни, че решението да се имунизира е било изцяло нейно.

- Как и кога реши да се ваксинираш?

- Още, откакто излязоха ваксините през м. януари исках да се ваксинирам, но трябваше да изчакам първо по-възрастните хора в семейството ми да го направят. Не съм имала колебания, защото баща ми вярва във ваксините и в тяхното действие и това ми даде достатъчно спокойствие.

- Той ли повлия на решението?

- Не, той никога не ми е казвал, че трябва да се ваксинирам, дори ми обясни, че не е задължително, ако не искам. Но неговата вяра във ваксините ме успокои, защото ако слушах всички реакции в обществото, щеше да е притеснително.

- А кой беше основният ти мотив – да можеш да пътуваш или, за да се предпазиш?

- Категорично и двете! Толкова дълго всички бяхме в ролята на жертви и нямаше какво да направим. Вече обаче имаме как да повлияем на ситуацията и няма как да не се възползваме от това. Ако не действаме сега, ще продължим да бъдем безпомощни и в ролята на жертви.

- Как се отрази на теб и на твоите връстници тази учебна година, която прекарахте почти изцяло онлайн?

- Беше меко казано ужасно, поне за мен и за хората около мен. Имаше само единични случаи на деца, които се радваха на тази ситуация. На повечето ни беше много трудно и непрекъснато правехме планове какво ще правим, когато всичко приключи. Сега вече имаме някаква зелена светлина и виждаме, че краят наближава. Дълго време обаче бяхме само с плановете.

- Какви са нагласите в твоя клас по отношение на ваксините при тийнейджърите?

- Вече имаме ваксинирани от моя клас. Някои нямат отношение, защото смятат, че заболяването не е опасно за тях и проблемът не ги засяга. А това не е така. Всички ни засяга и видяхме, че не остана никой, който да не е засегнат от тази ситуация.

- Вашето семейство беше ли засегнато?

- Да, аз и майка ми се разболяхме през март, слава Богу не беше в най-тежката форма, но не беше и никак приятно, защото се наложи дълго време да сме изолирани и да се притесняваме. Не искам втори път да ми се случва такова нещо! Сега вече нямаме притеснения.

- Ако можеш да се обърнеш към своите връстници, какво би им казала?

- Бих им казала, че ако наистина искаме да променим нещо и да допринесем за успокояване на ситуацията трябва да действаме, а не само да се оплакваме. Твърде дълго време се оплаквахме и страдахме. Вече е време да направим някаква крачка!

- Какво е първото нещо, което ще направиш, като завършиш имунизацията си след 21 дни?

- Ще замина за един езиков лагер с мои приятелки и вече напълно ще бъда спокойна и аз, и те около мен. Ще си прекараме много хубаво лято, надявам се.