Прекомерното използване на слушалки може да увреди способността ни да чуваме
Слухът при бебетата
Всяка година около 65 деца се раждат с напълно увреден слух. Ако не бъдат взети мерки, тези деца изостават в развитието си. Един от начините това да бъде преодоляно, е поставянето на кохлеарни импланти, които се реимбурсират на 100% от НЗОК.
При малките деца почти 60% от загубата на слуха може да бъде предотвратена чрез мерки като имунизация за профилактика на рубеола и менингит, подобрена грижа за майката и новороденото, както и скрининг и ранно лечение на възпалителни заболявания на средното ухо. „Същевременно колкото по-рано бъде диагностицирана липсата на слух при бебетата и бъдат взети адекватни мерки, толкова по-голям е шансът те да се научат да чуват и говорят“, обяснява проф. д-р Диана Попова, ръководител на най-големия център у нас по кохлеарна имплантология, който се намира в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Малките слушалки – големи проблеми
При по-големите възрастови групи от ключово значение е контролът на шума и безопасното слушане. Установено е, че 40% от посещаващите дискотеки, клубове, спортни събития или музикални концерти са изложени на потенциално увреждащи нива на звука. Най-тревожно е положението при тийнейджърите и хората до 25-30-годишна възраст, които основно слушат музика през личните си аудио устройства. Смята се, че 50% от тях го правят на нива, които излагат слуха им на риск. Според американско проучване 12% от подрастващите имат слухови проблеми под една или друга форма, а 1 от всеки петима тийнейджъри има признаци на някаква загуба на слуха. „Прекомерното използване на слушалките, чрез които младежите слушат музика от телефона си, може да е опасно за техния слух“, обяснява проф. Попова, която е и ръководител на Катедрата по УНГ болести при Медицински университет – София. Причината е, че те се поставят навътре в ухото и при тях няма тази въздушна възглавница, както при големите слушалки, която да омекоти звука. По този начин се прескача една част от слуховата структура, на която функцията е да намали паразитните звуци и затова усилваме още повече звука, което пък води до още по-голяма увреда на слуха.
„Наивно е да очакваме от тийнейджърите да се откажат да слушат музика на телефоните си, но има едно просто правило, към което могат да се придържат: Привилото се нарича 80/90. Това означава силата на звука на устройството да е не повече от 80% от максималната и за не повече от 90 минути на ден“, обяснява доц. Тодор Широв, отоневролог в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. За предпочитане е да инвестираме в големи качествени слушалки, които можем да подарим на младежа за рождения му ден или друг повод (но най-добре е младежът сам да си ги избере, за да не ви се цупи после, че не са достатъчно модерни).
Малко числа
* Максималното звуково натоварване, което човек не бива да превишава, е до 80 dB (децибела) не повече от 40 часа седмично. За сравнение: шепотът е около 30 dB, а нормалният разговор - приблизително 60 dB.
80dB е шумът, който се вдига от звънец на вратата, а на 85dB сме подложени по време на тежък трафик, когато се намираме вътре в автомобила. Ако някой използва клаксон, той нараства до 105dB. Сушенето на косата със сешоар пък причинява 100dB.
Един от най-силните шумове, на които се излагаме във всекидневието, е по време на фойерверки - 150dB.
* Слуховите увреждания са два пъти по-чести при пациенти с диабет.
* Хора с нетретирано намаление на слуха са с 2 пъти по-голяма вероятност за депресивни състояния и деменция.* Хора със сърдечносъдови заболявания имат по-голяма вероятност за слухови увреждания (намаление на слуха, шум в ушите). Това се свързва и с редица други заболявания – диабет, анемия, ментални проблеми, хронични бъбречни заболявания, ревматоиден артрит, сънна апнея.
* Леко до средно тежко едностранно намаление на слуха се свърза с когнитивни увреждания и може да бъде ранен белег на Алцхаймер.
* Хората с намален слух често имат и шум в ушите и това се проявява при 1 от всеки 10 възрастни. Много често тези хора имат и световъртеж и/или нарушено равновесие, както и повишен риск от падане.
* Първата кохлеарна имплантация в България е направена в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ от проф. Иван Ценев и колектив през 1999 г.
* 5 от всеки 6 деца се разболяват от ушни инфекции до навършване на 3-годишна възраст, което е предпоставка за слухови увреждания.
* Децата с кохлеарен имплант са много талантливи. Те имат по-силно развити сетива и други качества, които у добре чуващите хора не се развиват до такава степен. Тези деца развиват умения добре да рисуват, занимават се с художествена фотография, могат да танцуват добре, някои са и талантливи пианисти.
