Експерти: Хроничната мигрена води до мозъчни увреждания и трябва да влезе в списъка на заболяванията, за които НЗОК плаща лекарства за домашно лечение


Болест : мигрена

Последна промяна на 10 April 2024 в 16:55 99 0

• Какво включват съвременната диагностика и модерната терапия при болка

• Здравната каса е включила 53 нови лекарства и 63 нови терапевтични показания за реимбурсиране през последните 2 г.

Мигрената е сериозно заболяване, което влошава значително качеството на живота, нарушава работоспособността и в хроничната си форма води до увреждания на мозъка. В терапевтичните схеми за лечение се прилагат няколко групи лекарства, но е погрешно мигренозните пристъпи да се лекуват с аналгетици. Пациентите се нуждаят мигрената да бъде включена в списъка на заболяванията, за които НЗОК осигурява лекарства за домашно лечение, както и от реимбурсация на медикаменти поне за хроничните форми. Това каза акад. проф. Иван Миланов, председател на Българското неврологично дружество, на форума „Болката - съвременни подходи за диагностика и лечение", организиран от дружеството и в. „Капитал“. Събитието се проведе в гранд-хотел Милениум София, а записът може да бъде проследен на сайта и в YouTube канала на „Капитал“ тук.

В дискусията участваха водещи експерти и представители на здравни институции, ангажирани в сферата на неврологията и лечението на болката.
„Болката е медицински, личен, а и социален феномен, който показва кога нещо е повредено. Нашата специалност – коремната хирургия, много експлоатира феномена болка, която е голям носител на информация. Казва се, че на коремните хирурзи им е забранено да правят обезболяване и да маскират проблема, за да не се забави лечението. По аналогия със социалните процеси ще кажа, че нашето общество и професионалните съсловия в здравеопазването сякаш избират феномена „маскиране на здравната болка“, но дали отлагането на правилните решения е в наш общ интерес? Системите трябва да бъдат обновявани и рестартирани на всеки 7 години, а знаем нашата здравна система откога не е истински реформирана“, каза при откриването доц. Антон Тонев, съветник на здравния министър.
„Хроничното главоболие и мигрената са голям медико-социален проблем и влошават качеството на живота на страдащите от тях и трябва да се постараем да направим всичко възможно за подобряването му. Като институция имаме огромно желание да допринесем за това“, каза Станимир Михайлов, управител на НЗОК.

„Нищо не предизвиква по-голяма благодарност в погледа на пациента, отколкото облекчаването на неговия болков синдром, независимо от какъв произход е болката“, каза д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на Българския лекарски съюз.
„Болкоуспокояващите са лекарства, за които пациентът в аптеката не пита колко струват, имат ли странични ефекти, а искат веднага да решат проблема си. Много често пациентът идва в аптеката още преди да е отишъл на лекар, затова ролята на фармацевта е, освен да помогне за облекчаване на болката, но и да обясни до какво води хронифицирането на болковите състояния. Обезпокояващо е предвиденото в един законопроект – болкоуспокояващи да се продават от автомати, безконтролно“, каза маг.-фармацевт Димитър Маринов, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз.
„Болката е полезен спътник в живота ни, защото ни предупреждава за бъдещо нараняване. Понякога обаче тя идва и остава, както е с мигрената. Като общество имаме леко пренебрежително отношение към болката и това намира отражение в здравната система. Макар да има сериозен напредък в разбирането на мигрената, това не е отразено от нашето здравеопазване. НЗОК не отчита мигрената като заболяване, което трябва да получи домашно лечение“, каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ArPhaRM).

Основните принципи на болката представи доц. Десислава Богданова, дм, началник на Клиниката по невродегенеративни и периферно-нервни заболявания в МБАЛНП „Св. Наум“. „Болката е комплексно явление, има емоционални, поведенчески аспекти. В неврологията тя е основно два типа: невропатна и ноцицептивна – която при нараняване на ненервни тъкани, например хирургичната, при възпаление, фрактури и др. Най-често срещаните болки са от първия тип, които засягат невро-сензорната тъкан: при диабетна или друг тип невропатия, след инсулт и др.“ , обясни доц. Богданова. Острата болка, която трае до 1 месец, до голяма степен има защитни функции за организма. Лечението обичайно е с неспецифични нестероидни противовъзпалителни, които трябва да се прилагат внимателно, до 10 дни.
Хроничната или невропатна болка е свързана с увреда на нервната система, вреди на здравето и влошава качеството на живота. Такива пациенти имат нарушения на съня, понижена работоспособност, тревожност, депресия, а често и злоупотребяват с медикаменти. Невропатната болка се лекува основно с антиепилептични медикаменти и определени видове антидепресанти.
„Болката трябва да се лекува рано, за да не стане хронична“, коментира проф. Миланов, модератор на дискусията. Той се спря в детайли на диагностиката и лечението на мигрената.
„Мигрената е болест с ясна функционална увреда и генетично предразположение, която засяга повече жените. В основата й е нарушена възбудимост на невроните“, обясни той. Диагнозата на по-разпространения тип мигрена без аура се базира на международно признати критерии, сред които продължителност на пристъпа от 4 до 72 часа, гадене и повръщане, засилва се от физическа активност, непоносимост към светлина и шум и др. Мигрената с аура протича с предшестващи главоболието симптоми като зрителни, звукови и др.
Хроничната мигрена засяга 2% от населението настъпва години след началото на заболяването. Диагностичните критерии включват 15 и повече дни с мигрена в месеца, от които поне 8 реални мигренозни пристъпа. Всеки пристъп води до 2 дни отсъствие от работа, което прави средно по 8 дни месечно.

„Поради нарушено кръвоснабдяване в мозъка хроничната мигрена води до мозъчни увреждания, които се установяват с ядрено-магнитен резонанс. Такива пациенти може да бъдат погрешно диагностицирани за множествена склероза“, обясни проф. Миланов.

Главоболието не се лекува с аналгетици, защото това води до възникване на главоболие поради злоупотреба с такива медикаменти, допълни той. За лечението на мигрена се използват медикаментни от групата на триптаните и новата група гепанти. Необходимо е и профилактично лечение, ако пациентът има 2 и повече пристъпа месечно.

За тензионното главоболие говори д-р Васил Тодоров, дм, асистент, началник на отделението по невродегенеративни заболявания към Клиниката по невродегенеративни и периферно-нервни заболявания в „Св. Наум“. То е първично главоболие, двустранно, с лек до умерен интензитет на болката, която е стягаща, пристъпът продължава от 30 минути до 7 дни. Хроничното тензионно главоболие протича с пристъпи в 15 и повече дни месечно и засяга 2% от населението. Диагнозата се поставя по критериите на Международната класификация на главоболието. Лечението е симптоматично – при пристъп, и профилактично, като обаче се избягва честата употреба на обезболяващи.

„Имаме добре обосновано искане за включване на мигрената в списъка на заболяванията, за чието домашно лечение заплаща НЗОК, от страна на неврологичното дружество, но НЗОК работи по остарели правила, които трябва да се променят и процесът ще отнеме време“, каза Владимир Афенлиев, директор на дирекция в НЗОК. Ако предните години обновяването на диагнозите е ставало веднъж годишно, сега това става регулярно, допълни той и даде пример за сериозен напредък: „Диабетиците в България например получават грижа и лечение, каквото и в развитите европейски страни. Когато бе съобщено, че липсват инсулинови медикаменти у нас, по данни на НЗОК се оказа, че няма здравноосигурен пациент с прекъснато такова лечение.“ През 2023 г. НЗОК е одобрила 25 нови лекарства за реимбурсация и 43 нови терапевтични показания, а заедно с тези през 2024 г. стават 53 нови лекарства и 63 нови терапевтични показания. Увеличават се реимбурсираните лекарства и лечебни храни за домашно лечение.
Съвременни медицински изделия се реимбурсират активно и в болничната помощ – общо 388 вида се заплащат изцяло от НЗОК през 2024 г. За около 600 000 пациенти пък се намалява финансовата тежест на ежемесечната терапия, след като НЗОК осигури поне по 1 изцяло безплатен медикамент във всяка група лекарства за лечение на сърдечно-съдови заболявания. В резултат на това за останалите лекарства в групата се намалява процентът доплащане от пациента.
„За нас болката дели на физическа и социална. Трябва да се обърне внимание комплексно на проблема, защото не само реимбурсирането на медикаменти ще подобри състоянието на пациентите – необходимо е да се включи и профилактика, и рехабилитация, и адекватно лечение“, каза Владимир Томов, председател на Алианса на хората с редки болести. Той отправи благодарност към всички, които с работата си допринасят за по-доброто състояние на пациентите.