Наскоро в няколко европейски страни (Обединеното кралство, Португалия, Испания, Италия, Франция, Белгия, Германия, Гърция) беше идентифициран при хора вирус на маймунска шарка, който е изключително рядък извън Африка.
Случаите на маймунска шарка при хора досега са били известни главно в някои части на Африка. Настоящият вариант на вируса, идентифициран в Европа, както и в Съединените щати и Канада, се смята за западноафрикански, причинявайки по-леко протичане на заболяването от варианта в Централна Африка.

Маймунската шарка е идентифицирана за първи път при хора в Конго през 1970 г. Засега липсва достатъчна яснота за начините и пътищата на предаване на инфекцията и затова се препоръчва повишено внимание.

Маймунската шарка при хората причинява кожен обрив с гнойни пъпки (пустули) и мехури, които след известно време се спукват и на тяхно място се образуват струпеи, които понякога се превръщат в белези, оставащи за цял живот. Освен кожен обрив може да се появят главоболие, болки в мускулите и гърба, треска, втрисане, силна отпадналост и подути лимфни възли. След около три до четири седмици болестта преминава. Само в много редки случаи, обикновено при малки деца, заболяването има фатален край.

Инкубационният период при маймунската шарка продължава от 7 до 21 дни, но най-често той е в рамките на 10 до 14 дни.
На този етап няма специфично лечение или ваксинация срещу заболяването. Но заедно с това се знае, че нормалната ваксина срещу едрата шарка (вариола) предпазва сравнително добре също и от маймунска шарка. И двата вируса принадлежат към един и същи род вируси и по този начин между тях има достатъчно сходство, за да може имунната система след ваксинация срещу вариола да реагира и спрямо маймунската шарка.

През 1980 г. СЗО обяви, че едрата шарка е ликвидирана като заболяване, с което отпадна и необходимостта от ваксинация. Затова и в момента значителна част от населението, в това число и у нас, вече не е ваксинирано срещу едра шарка.

Смята се, че предаването на вируса на маймунската шарка предполага тесен контакт с източника на инфекцията. Според натрупаните досега научни данни инфекцията може да се предава чрез контакт с екскреции от заразени животни. Предаването става главно чрез ухапвания (напр. катерици, плъхове, примати), контакт с животинска кръв и секрети, употреба на месо от заразени животни, също така чрез заразени спално бельо и дрехи.

Преди няколко седмици, когато маймунската шарка беше открита за първи път в Европа, британските здравни власти успяха лесно да проследят произхода на инфекцията, тъй като е много вероятно пациентът да е бил заразен с редкия вирус при пътуване до Нигерия. Но при последващи няколко случая не е било установено
заразените да са посещавали преди това Африка или да са били в контакт с други случаи, т.е. връзката между отделните случаи засега остава неясна. Затова на този етап е твърде рано да се правят категорични заключения относно пътя на предаване на инфекцията. Но на практика, обаче, рискът от масова инфекция остава много нисък.