Морска фармакология

Последна промяна на 21 януари 2019 в 21:19 481 0

В йероглифния надпис на гробницата на египетския фараон Ти се споменава за рибата „чеп“. Поднесена от придворните на фараонската трапеза, тя станала причина за скоропостижната смърт на владетеля.
Изследователи и учени се заинтересували от този вид риба и установили, че в тъканите й се съдържал тетродотоксин – отрова която била над сто хиляди пъти по-силна от прочутото кураре на южноамериканските индианци. Откриването на тетродотоксина накарало учените да се заемат със системно изследване на отровните риби, в резултат на което станали известни около 40 вида морски обитатели, чиито тъкани буквално били напоени с отрова. Тетродотоксинът намерил приложение в клиниките като мощно обезболяващо средство.

Древната китайска медицина е получавала лекарства от определени видове водорасли за лечение на циреи и воднянка. В Индия била използвана настойка от водорасли за лекуване на бронхит, а в Полинезия върху рани полагали особен тип водорасли, които ускорявали заздравяването. В по-късен период лечебните качества на водораслите станали известни в Америка и Европа. Не само дезинфектантът йод бил добиван от водорасли. От червените водорасли в Японско море се добивала желатинова материя за лечение на рани и снемане на отпечатъци при зъболечението, а от пепел на водорасли – бром. Доказано било, че получените от кафявите водорасли медицински продукти лекуват язва на дванадесетопръстника и частично попълват кръвната плазма при кръвопреливания, както и полезното тяхно действие при използването им в състава на козмерични кремове – свойството им да ускоряват изхвърлянето от организма на стронций-90, един от най-опасните радиоактивни изотопи, който остава активен в човешките кости години наред.

Лекарства от водорасли

Морските водорасли заемат важно място в „таласотерапията“, метод на лечение с растителни и животински организми, обитатели на моретата. Източници за фармацевтичната промишленост са едноклетъчното водорасло гониялакс, безгръбначните морски обитатели червена гъба и морска краставица. Гониялаксът неимоверно се разраства през определени периоди в годината и оцветява морето в червен цвят, докато през нощните часове го оцветява с фосфор, който той съдържа в големи количества. Учени са установили, че от 12 хиляди литра морска вода се извлича едва половин килограм гониялакс, съдържащ ценен антибиотик, използван при лечение на труднолечими гъбни инфекции по лигавицата. Полученият от червената гъба антибиотик ектионин се прилага за ефикасно лечение при болестите на отделителната система, за унищожаването на бактерии, устойчиви на пеницилин, както и за терапия при диагностицирана туберкулоза.

Много перспективна от медицинска гледна точка е морската краставица. Полученият от нея холотурин има многостранна терапевтична стойност: спира растежа на туморните клетки, задържа предаването на нервните дразнения, забавя съсирването на кръвта, регулира кръвното налягане, стимулира обмяната на веществата, съдейства за бързото възстановяване на силите след боледуване. Трябва да се отбележи, че с холотурин са провеждани опити върху мишки, имащи тумори. Лекуваните с този препарат мишки умирали от старост, докато нелекуваните загивали още през втората седмица. Друго ценно качество на холотурина е, че прогонва на далечни разстояния акулите, когато е смесен с морска вода. На какво се дължи силното му въздействие върху тези опасни морски хищници, все още не е напълно установено и е предмет на допълнителни изследвания.

В някои видове морски гъби са открити антибиотици, по-силни и ефикасни от класическия пеницилин, а от морски мекотели се извлича препарат, който по своето действие върху системата на кръвообращението превъзхожда нитроглицерина. От открити в карибско море специфични корали учени получават разновидности на веществото простагландин, добивано до тогава по лабораторен път, цената на който стига от един до три милиона долара за килограм. Важен е фактът, че простагландини са открити на само в корали, но и в организмите на някои видове мекотели, ракообразни и други морски обитатели. Получените от тях медикаменти са над двадесет пъти по-евтини от синтетичните.
В тъканите на сепии, медузи и октоподи са открити редица вещества, които действат много успокояващо на хора, работещи в среда на силен шум и опасни вибрации, както и при силно нервно напрежение.

Акулите са с най-добрия имунитет в природата. Отдавна е известно, че най-свирепите морски хищници, акулите, превъзхождат всички други обитатели на морета и океани с голямото количество антитела, които са постоянно в кръвта им и са преграда пред причинителите на различни болести. У останалите живи организми тези антитела (имунитет) започват да се произвеждат по време на самото боледуване, при това бавно. У акулите антителата се намират в постоянна „бойна готовност“, което е причина тези хищници при наранявания бързо да оздравяват и почти да не познават инфекциозни заболявания. Провеждани са експерименти и антитела са вкарвани в съответни дози в организма на болни. Много добри медикаментозни свойства притежава черният дроб на акулите, който съдържа различни химически вещества, стимулиращи сърдечната дейност, а също така е и с изразено противоалергично действие. От акулите, обитаващи Черно море, руски фармакологични фирми произвеждат препарати, съдействащи за обратно развитие на образува ли се в организма тумори. Интересно е да се отбележи, че черният дроб на някои видове акули представлява до десет процента от тяхното тегло. Мазнините от него се преработват във фармацевтичната промишленост и влизат като важна съставка в много лекарства.

Ето и нещо любопитно – във водите на Червено море съществува вид малка рибка, която е смъртен враг на акулите, тъй като изпуска от тялото силно парализираща мускулатурата им бяла течност. Може би това е описаната в древността риба „чеп“, причинила смъртта на фараона Ти?

Морската вода и нейните частици в атмосферата, разпространени от вятъра, са отлично лечебно свойство при дихателни проблеми, при болести на кожата, при нервно вегетативна дистония, при ревматоидни заболявания и затлъстяване. Интерес представлява способността на морската вода да се самопречиства от заселилите се в нея вредни микроорганизми. Биолози са открили, че тя унищожава бацилите на тифуса, дезинтерията и други микроорганизми. Доказано е, че веднага след изливането на канални води в морето морската вода поема от тях до 800 000 колибацили на литър, а само 50 метра по-навътре в морето техният брой намалява на 100 – 200 на литър. Изследвания са показали, че те не се разреждат, а морската вода притежава изумителната способност бързо да ги унищожава.