Към момента съществуват редица неизяснени въпроси, свързани с коронавирусната инфекция. Те се нуждаят от допълнително проучване и осмисляне.

Така например има данни, че коронавирусът може да остане в организма на преболедувалия в латентно състояние и да се реактивира при стрес или простуда.

Липсата на доказване на вируса в носа или носоглътката не означава, че той не може да персистира (пребивава) в организма продължително време. В подкрепа на този факт са описани случаи, при които след оздравяване и два отрицателни резултата след известно време заболяването се развива отново. Проучва се дали това се дължи на вторична инфекция или реактивация на вируса от латентно в активно състояние.

Освен това при хората, преболедували от лека или безсимптомна форма на коронавирусната инфекция, нивото на антителата след оздравяване е под необходимото защитно ниво и на практика те не получават необходимата имунна защита срещу заболяването. За това свидетелстват голям брой наблюдения в тази насока.

Недостатъчно изяснен е и въпроса относно „инфекциозната доза“ (количеството на вируса), което е в състояние да предизвиква заболяване . Във връзка с това възникват редица въпроси. Например, може ли да се зарази човек на улицата от преминаващи покрай него хора. Може, но рискът е минимален, тъй като при вятър вирусът силно се „разрежда“, а капчиците в инфекциозния аерозол бързо изсъхват и коронавирусът се деактивира. Така че все пак съществува минимален риск за заразяване в този случай, но малко вероятно е това да доведе до клинично проявено заболяване, по-вероятно е да възникне безсимптомна форма на инфекцията.

Съвсем друга е ситуацията в затворено пространство – ако двама души без маски, носители на вируса, разговарят в продължение на 5 минути и след това там влезе трети човек, той действително може да бъде заразен. Даже и при минутно общуване при разговор се отделят хиляди инфекциозни капчици. Отделен по този начин вирусът може да остане във въздуха повече от 8 минути. След това, попаднал върху различни повърхности, вирусът може да преживее от няколко часа до няколко дни. В тази връзка всяка повърхност, с която в постоянен контакт са много хора, може да е за заразена.

Начинът на протичане на коронавирусната инфекция варира в голям интервал – от изключително тежки форми до безсимптомни проявления на инфекцията. Това може да се дължи на поемане на различна доза от вируса и на различна продължителност на експозицията спрямо него. Но тежестта на протичането вероятно зависи в значителна степен и от генетичния фактор, т.е. от генетичните особености на отделните хора. Генотипът вероятно влияе съществено както върху ефективността на проникването на вируса в клетката, така и относно степента на размножаването му в организма, т.е. върху неговата репликация, а също и върху степента на ефикасност на изработвания имунитет към коронавируса. За съжаление към момента не се знае почти нищо за ролята на генетичния фактор в протичането на коронавирусната инфекция.

Друг въпрос, който се нуждае от допълнително изясняване, е свързан с диагностичната точност на лабораторните методи, прилагани за диагностика на коронавирусната инфекция. Общо взето точността на диагностичните тестове е в рамките на 70-80% (при голям брой лъжливоотрицателни резултати) в сравнение с т.н. „златен стандарт“ . Той представлява откриване и идентификация на коронавируса с използването на клетъчни култури. Но този метод не е подходящ при провеждането на масови рутинни изследвания. Причините за големия брой фалшивоотрицателни резултати при другите тест-системи могат да бъдат различни – недостатъчно количество генетичен материал от вируса във взетите биологични проби през ранните стадии на инфицирането или неговото неравномерно разпределение в различните тъкани и биологични течности на организма, а също така в нарушение на протокола относно техническите изсквания за вземане на биологичните проби.

Друг подобен проблем могат да бъдат фалшивоположителните резултати. Това се дължи на факта, че всички методи се основават на откриването на отделни фрагменти от вируса. Но откриването на фрагменти от вирусна РНК не означава непременно наличие на „жизнеспособен“ вирус и възможност за неговото предаване.

Към момента липсват убедителни данни за диагностичната точност на тестовете, свързани с определяне на антитела към коронавируса (серологични тестове) или т.н. „бързи дигностични тестове“. Потенциален проблем в тази насока се явява вероятността от получаване на фалшивоположителни резултати за сметка на развитие на имунен отговор към други видове коронавируси. Не се изключва и получаването на фалшивоотрицателни резултати. Засега липсва категорична оценка кой от серологичните тестове е достатъчно точен за използване.

Не по-малък, даже по-голям, е броят на неизвестните относно създаването на ваксина срещу коронавирусната инфекция. Но този проблем заслужава отделно внимание.