Известно е, че някои чревни хормони, секретирани по време на хранене, улесняват усвояването и разпространението на глюкозата в организма, но само два от тях усилват секрецията на инсулин от т. нар. бетаклетки на панкреаса (задстомашната жлеза). Това явление в медицината е известно като инкреатинов ефект. Единият от стимулираните хормони (агонист) е обозначен като gLP- 1. Освен агонист на инсулиновата секреция обаче е открит и антагонист (инхибитор, потискащ) на обратната резорбция на глюкозата в горните (проксималните) бъбречни тубули. Този инхибитор блокира натриево-глюкозния транспортиран протеин (белтък) SGLT2, като обратно резорбира (реабсорбира) 90% от филтрираната през гломерулите на бъбреците глюкоза.

В днешно време са създадени два превъзходни медикамента – агонист и антагонист, които осигуряват гъвкавост при лечението и контрола на диабета. Първият от тях е с генерично наименование семаглутид и е аналог на естественото образувания хормон глюкагоноподобен пептид. Започването на лечение с него помага на пациентите да постигнат два пъти по-вероятно нормализиране на болестно изменените показатели за диабета и три пъти по-голямо понижение на телесното тегло. Терапията понижава количеството на кръвната захар чрез засилване на секрецията на инсулин от незасегнатите бета-клетки. Прилага се за лечение на болни от захарен диабет тип 2 защото, за разлика от диабет тип 1, пациентите не са с абсолютен инсулинов дефицит. При захарен диабет тип 2 е налице относителен инсулинов дефицит, който се дължи на резистентност към инсулиновото действия и неадекватен отговор на бета-клетките на панкреаса. А при захарен диабет тип 1 се наблюдава недостиг на инсулин вследствие на деконструкция на бета-клетките на панкреаса. По този начин семаглутид подобрява гликемичния контрол при възрастни със захарен диабет тип 2, както и понижава риска от тежки нежелани сърдечно-съдови събития в резултат на диабета. Същевременно той драстично намалява апетита и приема на храна.

Лечението с глюкагеноподобния пептид-1 рецепторен агонист с международно непатентно име семаглутид се провежда по два начина: чрез подкожни инжекции веднъж седмично или пер ос (през устата). Търговското име на инжекционния семаглутид е оземпик. Семаглутид е разрешен за употреба за първи път от Агенцията по храните и лекарствата в САЩ още през 2017 г. и се прилага засега в 25 държави.

Вторият препарат с международни непатентно име емпаглифлозин и търговско джордуана е първият удобен за употреба медикамент за лечение на захарен диабет тип 2, който понижава риска от сърдечно-съдова смърт. Под негово въздействие чрез анхибриране на SGLТ2 се постига отстраняване на излишната глюкоза с урината.
На 21 юни 2021 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на емпаглифлозина за лечение на възрастни пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване. Освен това лечението с емпаглифлозин засилва отделянето на натрий от тялото заедно с водата и по този начин намалява вътресъдовия обем. По този начин препаратът отговаря на три основни проблемаq коrто стоят пред съвременната терапия: намалява риска от сърдечно-съдова смърт, намалява хоспитализацията поради сърдечна недостатъчност и запазва бъбречната функция, като намалява бъбречната прогресия при пациенти с намалена функция на изтласкване.

„Терапията с емпаглифлозин дава резултат още на 18-ия ден от приема (пер ос веднъж дневно) – отчитаме бързо подобрение на пациентите – съобщава проф. Стефан Анкер от клиничен комплекс „Шарите” – Германия, главен изследовател на програмата за клинично изпитване на препарата. Медикаментът действа положително при мъже и жени, както и при пациенти с или без хронично бъбречно заболяване, защитавайки бъбречната функция.”

Проф. Анкер подчертава, че придружаващите заболявания са сериозен проблем за всички пациенти и са в основата на клиничните изпитвания с SGLТ2 инхибиторите, започнали първоначално при пациенти със захарен диабет тип 2 с много добър резултат. Още тогава за първи път се наблюдават клинични ползи и по отношение на смъртността и хоспитализацията на тези от тях, които имат и сърдечна недостатъчност. Нещо повече. „Тези резултати на ляво камерната фракция на изтласкване (основен показател за работа на сърцето) – над или под 40 % подкрепят употребата на емпаглифлозина при пациенти със сърдечна недостатъчност – обобщава европейският специалист и цитира данни от Препоръките за лечение на сърдечна недостатъчност, които класифицират SGLТ2 инхибиторите като клас А1 терапия.

В наши дни науката и технологиите достигат още едно съвършенство в разработването на т. нар. биотехнологични или биоподобни лекарства. Те са създадени от живи клетъчни култури, като т. нар. моноклонални антитела (МКА). Това е от изключително значение, тъй като открива възможност за пълноценно лечение на смъртоносни, смятани почти за нелечими досега заболявания: на първо място злокачествените (раковите) заболявания, жестоките автоимунни заболявания, при трансплантация на органи и т. н.

Антитуморните МКА са насочени към различни механизми на образуване на ракови клетки. Ето защо на всеки вид рак има съответно, специфично в него МКА. Тези нови биотехнологични лекарства са с голямо приложение, тъй като имат прицелно (таргетно) доставяне на ракови клетки (а не както досегашните лекарства в целия организъм с множество странични ефекти) и са в основата на съвременната най-модерна таргетна (прицелна) терапия.

Друго направление, в което използването на МКА има все по-голямо развитие, са автоимунните заболявания. Натрупани са вече достатъчно данни, които позволяват да се твърди, че те са ефективни в лечението на ревматоидния артрит, болестта на Кроон и улцерозния колит. МКА вече се прилагат успешно и за лечение на остеопорозата и при бъбречни трансплантации, като предотвратяват отхвърлянето на присадения орган. Много активно през последните години започна използването на МКА и за лечение в имунотерапията на алергичните заболявания и на множествената склероза.

Днес с тези препарати се лекуват около 320 милиона болни по света. Досега официално са разрешени и регистрирани в САЩ и ЕС над 30 МКА.

Още една битка бе спечелена за човечеството, след като на 16 януари 2016 г. Европейската комисия по лекарствата ЕМА разреши употребата на нова група медикаменти, директно действащи антивирусни средства (ДДАС) за лечение на смъртоносния хепатит С. То е насочено към спиране на размножаването на вируса и неговото отстраняване.

Съвременните терапевтични режими с ДДАС представляват комбинация от поне два медикамента. Те атакуват вируса – причинител на болестта в три отделни етапа на болестния цикъл. С новата терапия освен болни от хепатит С успешно се лекуват и пациенти с компенсирана цироза на черния дроб, реципиенти с чернодробна трансплантация, но и с нормална чернодробна функция, и болни с неуспешно лечение от предишна терапия с неизползваните досега медикаменти пегилиран интерферон и рибавирин. Според публикуваните немалко данни новата терапия, известна като „безинтерферонова терапия”, продължава 12 седмици с изключение на някои много тежки случаи, и е ефективна при над 90% от лекуваните болни.

Описаните най-модерни лекарства са разрешени и у нас. Но поради високите им цени, които са заплащат от Здравната каса, достъпът на обикновените пациенти до тях е свързан с редица бюрократични препятствия.