Първа национална конференция „Заедно за повече здраве“

Последна промяна на 01 November 2019 в 06:16 815 0

Първата национална конференция „Заедно за повече здраве“ се организира от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българския лекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз.

Цели:

* Постигане на обществена подкрепа и политически ангажимент за подобряване на финансирането и ефективността на здравеопазването, за да се гарантира достъпът на гражданите до навременна диагностика, ефективна медицинска помощ и съвременни терапии.
* Популяризиране на възприемането, че здравето и благосъстоянието на обществото са основни стълбове на икономиката на България и водещ национален приоритет.
* Обединяване на усилията на браншовите организации, институциите и експертите за ефективно управлявано и устойчиво увеличаване на публичните инвестиции в здраве.
* Предприемане на съвместни действия за изграждане на ефективна нормативна рамка, която обезпечава плавното и дългосрочно развитие на системата на здравеопазването чрез иновации в медицината и фармацията.
* Прилагане на съвременни механизми за управление и контрол на медицинските дейности.
* Сътрудничество и експертиза за успешното въвеждане на електронно здравеопазване у нас за прецизно проучване на потребностите, ефективното планиране, използване, отчетност и контрол на публичните разходи за здравеопазване.

Планирани мерки за действия:

* Иницииране на навременен диалог за предприемане на мерки по отношение на неблагоприятните демографски процеси в България.
* Подкрепа и разгласа на политиките на държавата, които предвиждат инвестиции в по-високо качество на живот. Сътрудничество при разработването на национални стратегии за разширяване на достъпа до медицинска помощ, щадящи и съвременни терапии, увеличаване на здравната култура на населението и насърчаване на търсенето на превантивни медицински услуги.
* Сътрудничество с институциите и академичните среди за справяне с предизвикателствата на недостига и неудовлетворението на лекарите и професионалистите по здравни грижи. Стимулиране на интереса към кариера в професионалните направления в здравеопазването и целенасочени действия за оптимизация и подобряване на работната среда, справедливото възнаграждение и възможностите за професионално развитие.
* Подпомагане на държавните власти за постигане на подобряване на благосъстоянието на гражданите и повишаване на пациентската удовлетвореност от системата на здравеопазването у нас чрез нарастващи и адекватни инвестиции в здраве.

Какви са обществените нагласи към здравната система в България?

Данни от социологическото проучване, проведено от с 1006 респонденти, в периода 11-18 октомври 2019

Образът на здравната система в медиите и социалните мрежи е негативен:

* Средната оценка, която участниците в изследването дават на здравната система у нас е 3 по скала от 1 (много лоша) до 6 (отлична).
* Приблизително 70% от тях смятат, че посоката, в която се развива българската здравна система е негативна. Едва 13% дават положителен отговор.
* Ниското качество на лечението у нас е основен проблем за българското здравеопазване според 46% от анкетираните. Около 43% от тях посочват като водещ проблем високото доплащане за медицински услуги, а 40% - доплащането на лекарства.
* Лошият контрол в системата от съответните институции и органи е посочен като основна причина за проблемите в здравеопазването според 43% от участниците. За 29% от хората недостатъчното финансиране на системата е сред основните причини.

При реален досег със системата отговорите са по-балансирани:

* Близо 40% са удовлетворени от здравното обслужване у нас, 53% не са.
* Хората имат високо доверие в медицинските специалисти - в българските фармацевти – 73%, в лекарите - 64%, в професионалистите по здравни грижи – 65%.
* На 42% от анкетираните не им се е налагало да доплащат за медицинска помощ, 50% от анкетираните са доплащали. За диагностика и изследвания са доплащали 19% от тях, 15% - за лекарства, 13% - за консумативи, вкл. упойки, пирони, изкуствени стави и др.

Според хората, решенията, които ще подобрят българската здравна система, са:

* Около 86% от участниците в проучването са на мнение, че държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване.
* Приблизително 96% са съгласни с твърдението, че парите за здравеопазване трябва да се харчат по-ефективно, а 95% от тях вярват, че за пациентите е важно да се осигури по-добър и навременен достъп до лекарства.
* Според 38% от анкетираните повече пари в здравеопазването трябва да бъдат отделени за подобряване на материалната база на болниците, а според 37% - за заплащане на повече лекарства от държавата.
* Българските пациенти нямат добър достъп до съвременни лекарства, смятат 54% от участниците.

Примери за успешни инвестиции в здравеопазването

Хепатит С
* Заболяването засяга 77 000 души в България.
* С новите безинтерферонови терапии в България от 2016 г. се лекуват 3 447 пациенти.
* Стойността на инвестициите за лечение на хепатит годишно за пациент за периода 2016-2019 г. възлиза на 28 727 лв., в резултат на което:
- Успеваемостта на лечението е 99 %.
- С помощта на новите терапии се печелят 10 години живот за всеки пациент.
- Приносът към БВП вследствие на спечелените години живот се оценява на 491 милиона лева.

Диабет

* 500 000 българи са диагностицирани с диабет.
* Контролът при диабета е ключов за доброто състояние на пациентите и за ефективно използване на публичните инвестиции за здраве. Иновациите имат основна роля в подобряването му. Лошият контрол води до инфаркт, инсулт, слепота, ампутации, хронична бъбречна недостатъчност. Разходите за лечение на усложненията надхвърлят тези за диабета.
* 335 000 са пациентите, които се лекуват в България:
* Инвестиции, които прави годишно НЗОК за антидиабетни лекарства са 127 млн. лв., а средно за пациент се падат 380 лв, в резултат на което на което:
- Пациентите получават средно година спечелен живот и 21% по-нисък риск от усложнения;
- НЗОК е спестила 20 милиона лева за период от 4 години за лечение на усложнения.

Остеопороза

* 1 на 3 жени и 1 на 5 мъже на възраст над 50 г. ще преживеят фрактура, вследствие на остеопороза.
* 17 000 са пациентите в България, които се лекуват от остеопороза към 2018 г.
* НЗОК инвестира в лекарства 270 лв. средно годишно на пациент, благодарение на което:
- Може да се постигнат 15 г. добавен живот за пациентите с остеопороза и намаляване на риска от фрактури с до 70%.
- Прилагането на съвременно лечение на пациенти с остеопороза ще спести 57 милиона лева на НЗОК за лечение на усложнения.

HIV/ Спин

* В България броят на HIV-инфектираните е около 3500, но само 2900 знаят своя статус.
* 1453 са диагностицираните и лекувани пациенти с антиретровирусна терапия.
* Стойност на инвестицията (плащания на МЗ) за лечение на пациент годишно възлиза на 19620,44 лв, в резултат на което:
- Заболяването се предава по-ограничено;
- Постигната е 25 години допълнителна средна преживяемост на пациент и подобрено качество на живот на пациентите.
- Потенциални спестявания на загуби от преждевременна смърт възлизат на 556 милиона лева.

HPV (Човешки Папилома вирус)

* Инфекцията с човешки папиломен вирус е добре установена причина за рак на шийката на матката.
* Всяка година в България загиват средно 369 жени и се новодиагностицират 1112.
* 3000 са момичетата, ваксинирани срещу HPV на година.
* Средната стойност на инвестицията (плащания на МЗ) за пациент е 322,56 лв., в резултат на което:
- Благодарение на ваксинацията се постигат 80-90% намаляване на случаите на рак на маточната шийка.
- Чрез ваксинационната програма се осигуряват потенциални спестявания на загуби от преждевременна смърт и терапия на рак на шийката на матката.

Шизофрения

* 70 000 са пациентите в България, диагностицирани с шизофрения.
* 2300 са хората, лекувани с дългодействащи антипсихотици.
* Стойността на инвестицията за годишен курс на лечение на пациент с шизофрения с дългодействащи антипсихотици възлиза на 9 300 лв., в резултат на което:
- Едва 5% от пациентите приемащи дългодействащи антипсихотици рецидивират спрямо 33% от пациентите приемащи орална терапия
- Употребата на дългодействащи антипсихотици намалява риска от смърт с 30% в сравнение с обикновените перорални антипсихотици

Ротавирусен гастроентерит

* Вследствие на остри гастроентерити в ранна детска възраст в Европа смъртните случаи са 231, а хоспитализациите са 87 000.
* Срещу ротавирусен гастроентерит са ваксинирани 51 730 деца от април 2017 г.
* Стойността на инвестицията (плащания на НЗОК, МЗ) възлиза на 170 лв. годишно на пациент, в резултат на което:
- Процентът на случаите на деца с ротавирусен гастроентерит са намалели с 50%.
- Намаление на отсъствията от работа - до 91% от родителите на деца с ротавирусен гастроентерит отсъстват от работа средно между 2.3-7.5 работни дни.

Рак на гърдата

* Най-честото (28%) злокачествено заболяване при жените;
* Ранната диагностика на рака на гърдата допринася за съществено за по-ефективен контрол на болестта;
* Заболяването има фатален край, ако не бъде лекувано навреме;
* Ежегодно в България се регистрират около 4 000 нови случая;
* Анализ на резултатите от лечението на 1500 пациенти с рак на гърдата в България (26% от които в късна фаза на заболяването), които се лекуват с 6 иновативни терапии, показва:
- Стойността на инвестицията (плащания на НЗОК) за лечение на пациент възлиза на 13 135 лв. месечно
- Благодарение на лечението са спечелени средно 2,12 години живот в добро здраве за пациентите с рак на гърдата, лекувани с тези терапии;