Бани с бучиниш при ревматизъм, подагра, натъртено

Билка : бучиниш

Последна промяна на 26 July 2018 в 21:50 1568 0

Бучинишът е едногодишно или двугодишно растение, което се среща доста често край огради, по сметища и др., като бурен в цялата страна, до към 1000 метра н. в. Цъфти през юни и юли.
Стъблото на бучиниша е кухо, разклонено, високо до 2 метра, с червеникави петна и неприятна миризма. Листата са триъгълни, с дръжка, тройно перести, с назъбени или нарязани делчета. Средните и горни листа са по-дребни и приседнали. Съцветията са сложни сенници. В основата на цветовете има обвивка от 3-6 листчета, разположени от едната страна на съцветието. Цветовете са бели, без зъбци. Плодът е гол, с изпъкнали хрущялни ребра.
За лечение се използва надземната част на билката, брана по време на цъфтежа през юни – юли. Суши се на сянка или в сушилня до 40 градуса. Допустимата влажност е 12%. Срок на годност: цялата билка – 3 години, рязана – 1.6 месеца.
Бучинишът съдържа алкалоиди – конин, никотин, конхидрин, етерично масло, флавоновия гликозид диосмин, кафена киселина и др.
Билката действа успокояващо и болкоуспокоително и има антибактериално действие.
В нашата народна медицина бучинишът се прилага при неврастения, мигрена, виене на свят, язва на стомаха, увеличена простатна жлеза, гуша, миоми, парализи, слаба памет, шум в ушите, рак на стомаха, безсъние и др.
Външно билката се прилага за бани при ревматизъм, за компреси или подути или втвърдени гръдни жлези, подагра, за налагане при натъртено или изкълчено.
За вътрешна използване трябва да се иска предписание от фитотерапевт, защото растението е отровно!