Бялото подъбиче е разпространено по сухи, тревисти, припекливи места до 900 метра н. в. навсякъде из нашата страна. То е многогодишно тревисто растение със силно разклонено беловълнисто четириръбесто стъбло, високо до 40 см. Листата са срещуположни, продълговати, също беловълнести. Цветовете са събрани в кълбести главички по върховете на колонките. Чашката е тръбеста, венчето – бяло или жълтеникавобяло, с 4 тичинки.

За лечение се използва надземната част, брана през време на цъфтежа май-септември. Суши се на сянка или в сушилня до 45 градуса. Изсушената билка е с бял цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност до 12%. Срок на годност на цялата билка – 3 години, рязана – 2 години.

Билката съдържа етерично масло, борнилацетат, горчиви вещества, слуз, танин смола, витамин С, флавоноиди, глюкозоиди и др.

Бялото подъбиче действа дезинфекционно и се прилага при хемороиди, диарии, болки в стомаха и червата. В народната медицина се употребява при възпаление на клепачите, копривна треска и възбуждане на апетита.

• Билката външно се използва за бани при възпаление на клепачите на очите, за гаргара при зъбобол и гърлобол, за бани при хемороиди.

• Вътрешно се прилага, като 2 суп. лъж. от билката се слагат в 500 мл вода, ври 5 минути, пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина се употребява и луковото (чесново) подъбиче, наричано така поради миришещите на лук издънки. То, освен като бялото подъбиче, се употребява и против глисти, за налагане при ревматични отоци и кожна туберкулоза.