Ефедрата се среща рядко из скалисти и каменисти места, главно по Черноморското крайбрежие и планините на южна България.
Тя е силно разклонено храстче, високо до 50 см, като стъблата са прешленести, с изправени или полегнали клонки. Листата са дребни, сраснали в основата във вид на влагалище безцветни люспици. Билката е еднодомна, с жълти цветове, като мъжките се състоят от тичинки, обвити в сраснали в основата листчета, а женските са по върха на клонките.
За лечение се използва надземната част, брана по време на цъфтежа май – юни, която се суши на сянка или в сушилня до 45 градуса. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с лютив вкус.
Ефедрата съдържа алкалоида ефердин, танин, смоли, неорганични соли, минерални киселини и др.
Дрогата на билката възбужда центъра на дишането, повишава кръвното налягане, разхлабва бронхиалната мускулатура, разширява зениците. Главното действие на ефедрата се дължи на алкалоида ефердин. Той притежава симптоматично действие, като потиска фермента моноаминоксидаза. Употребява се при бронхиален задух, при понижено кръвно налягане и като съдосвиващо средство.
Външно се прилага за бани при екземи и кожни обриви.
Вътрешно се прилага, като 1 ч. лъж. от билката се слага в 500 мл вода да ври 5 минути. Пие се по 50 мл преди ядене 4 пъти дневно. Плодът на растението се употребява като противотемпературно и изпотяващо средство.
ВНИМАНИЕ: В по-големи дози растението е отровно. Билката е вредна за хора със заболявания на сърцето, на щитовидната жлеза, на нервната система. Тя може да предизвика безсъние.