Известен още като горицвет или жълт божур, гороцветът е разпространен из тревисти и каменливи варовити терени в източна България, на отделни места в северна България, в Софийско и Драгоманско, в Радомирското Голо бърдо и в землищата на обезлюдените села Савойски и Червена ябълка на Осоговския балкан.

Той е многогодишно тревисто растение, слабо разклонено в основата, обвито с кафяви люспи стъбло, високо до 30 см. Листата са сложноперести, приседнали, полуобхващащи стъблото. Цветовете са разположени поединично по върховете на стъблата – обагрени са златистожълто, с петлистна чашка, 15-20-листно венче и много тичинки. Плодниците са покрити с власинки.
Дрога е надземната част, която се бере по време на цъфтежа април-май. Суши се на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 40 градуса. При брането задължително се оставят растения за размножаване. Допустимата влажност е 13%, а срокът на годност за цялото растение – 3 години. Ако е нарязано - 1 година и шест месеца.
Билката съдържа сърдечнодействащи гликозиди, флавоноидът адонивернит, алифатния алкохол адонит, сапонини, фитостерин, холин и др.
Лечебно действие и приложение: Сърдечно усилващо успокояващо нервната система, пикочогонно действие, което се дължи на сърдечнодействащите гликозиди. Засилва сърдечните съкращения, като увеличава ударния и минутния обем на сърцето. Отстранява застойните явления у сърдечноболните. Прилага се при заболяване на сърцето - при начална фаза на сърдечна декомпенсация и особено добър лечебен ефект има при сърдечна невроза, ритъмни нарушения главно на нервна почва и в резултат на Базедова болест.
• Прилага се, като 1 суп. лъж. от билката се залива с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 суп. лъж. преди ядене 4 пъти дневно.