„…Като малка обичах твърде много цветята. Обаче никога не бях помислила, че едно от тях – малкото бяло кокиче – крие такава чудодейна сила. Прогледнах благодарение на него. Защото получих отравяне от олио, подправено с машинно масло, след което ослепях. А това беше ужасно… Не си спомням кога чух за първи път името на България. Отначало не повярвах на писаното от Елза Триоле в едно списание, че в България имало професор, който лекувал такава слепота с помощта на лекарство от кокичето. И все пак заминах за България. Заминах сляпа, а се завърнах прогледнала и с двете си очи. Неволно си спомних клиниките във Виена, Брюксел, Лондон, където бях търсила спасение. Навсякъде студено-делова любезност, закупена на много висока цена. И нищо!
Труден ми се стори българският език. Но няма да забравя три думи от него: кокиче, нивалин, Пасков. За забележителните хора не може да се пише много. И наистина трябва да прочетеш възторга и благодарността в очите на всички онези, на които професор Пасков е помогнал с нивалина – майките на децата, заблели от детски паралич. И всичко това без никакво заплащане. Какви интересни порядки съществуват в тази чудна страна България! Страна на чудодейни билки“
Това се случи през далечната 1961 г. Тогава като стажант-лекар бях председател на кръжока по фармакология, под ръководството на проф. д-р Димитър Пасков. И си спомням как френската телевизия направи бум в цяла Европа със специален филм за нивалина и професора. А той бе канен няколко пъти да изнася лекции за нивалина в Сорбоната. И как госпожа Марсела Гьотц не сдържа сълзите си, когато ми разказа всичко това. Записах го, защото изпитвах гордост – законната гордост на всеки българин!