Гръмотрън

Билка : гръмотрън

Последна промяна на 28 December 2017 в 15:20 1044 0

Известен е още като трънлив троскот. Той е многогодишно тревисто бодливо растение, развиващо късо, тъмнокафяво коренище и странични разклонени корени. Стъблото е високо от 30 до 80 см. Долните и средните листа са триделни, а горните са прости, снабдени с прилистници. Цветовете са събрани по два в пазвите на листата и образуват по върховете гъсти класовидни съцветия. Венчето е розово, неправилно, два пъти по-дълго от чашката. Плодът е боб с 2-4 семена. Цъфти юни-юли.
Среща се из цялата страна по сухи, песъчливи тревисти места до 1500 метра надморска височина. Дрога са корените, които есен след дъжд се изваждат лесно чрез теглене.
Гръмотрънът притежава силно пикочогонно действие. Цветът и листата имат пикочогонно и запичащо действие, а корените – пикочогонно (диуретично), жлъчогонно и потогонно. Корените на гръмотръна се прилагат главно при заболявания, протичащи със застой на течности в организма, при пиелит, сърдечна недостатъчност, отоци от различен произход, затлъстяване. При диурезата се отделя до 20% пикочна киселина, което се дължи на веществата ононид и сипонини. Билката ефикасно действа за изхвърляне на камъни от бъбреците, жлъчката и пикочния мехур. Притежава противовъзпалително действие и се използва за лечение на цистит, бяло течение, ставен ревматизъм, подагра, затруднено уриниране – простатити.
Вътрешно приложение:
• 1 чаена лъжичка ситно смлени корени киснат 12 часа в една чаша студена вода и течността се изпива наведнъж.
• 2 супени лъжици ситно нарязани корени се заливат с две чаени чаши вряща вода. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти дневно след ядене 10 дни. Лечението се прекъсва за 7 дни и след това продължава по този начин до три месеца.
• 1 суп. лъж. от корените се сляга в 500 мл вода и се оставя да ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно.
Външно се прилага под формата на бани при хронични дерматози и екземи.
ВНИМАНИЕ: Повишава артериалното налягане.
Гръмотрънът не трябва да се употребява при тромбофлебит и заболявания, свързани с повишено съсирване на кръвта.