Хвойната представлява вечнозелен храст или дърво, силно разклонено и високо 1-4 метра. Расте по сухите и каменливи склонове, из храсталаци и по скалите, в иглолистните и широколистни гори до 1600 метра в цялата страна.
Използваемата част са узрелите плодчета, брани през есента – септември-ноември. Тъй като те зреят на втората година след цъфтежа, на един и същи храст има и зелени, и сини плодчета. Обикновено те се събират, като под храста се постела брезент или платно и клоните силно се разклащат. Зрелите плодчета падат веднага. Сушат се на сянка или в сушилня на 35 градуса. Изсушените плодчета са тъмно сини, с характерна миризма и сладникаво-парлив вкус. Химичен състав: до 2% етерично масло, което се състои от алфа-пинен, юнен, камфен, терпинеол, борнеол, юнипер-камфора и др.; до 30% инвертна захар, до 10% смола, мазнини, мравчена, оцетна и ябълчна киселина, танини, пектини и пр. Основният лечебен ефект се дължи на терпена юнен.

Лечебно действие и приложение

Билката действа пикочогонно (плодчетата, особено комбинирани с калиев ацетат), дезинфектиращо пикочните пътища, отхрачващо, спазмолитично и потогонно. Улеснява храносмилането. Етеричното масло действа противомикробно.
В българската народна медицина плодовете на хвойната се употребяват при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при трудно уриниране, лош дъх на устата, киселини в стомаха, ревматизъм, подагра, хемороиди, кожни обриви, недостатъчна менструация и др.
Външно отвара от плодовете се препоръчва за инхалация при задух и бронхит, за бани при екземи, а отварата от клонките – като слабително средство. Плодовете се прилагат още в пивоварната и парфюмерийната промишленост и във ветеринарната медицина.
Прилагането на билката е противопоказно при увредена бъбречна функция и при бременност!

Приложение
• 1 суп. лъж. леко счукани плодчета се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти на ден.
От плодовете на хвойната се получават:

Отвара
- 10 грама плодчета се заливат с 200 мл вряла вода, прецежда се и се изпива по 1 суп. лъж. няколко пъти дневно като стомашно средство;
- отвара от клончета и дървесина се ползва при подагра, ревматизъм, хронична кашлица.

Хвойнов спирт – 100 грама плодчета от хвойна се накисват нарязани в 500 мл 70% спирт. Престояват 14 дни. Прилага се по 20 капки на бучка захар три пъти дневно за дезинфекция на пикочните пътища.

Хвойнова баня – 150 грама леко счукани плодчета се връзват в платнена торбичка, която се кисне в топла вода (38-40 градуса) половин час. Продължителността на банята е 10-15 минути. Препоръчва се за лечение на сърдечносъдови и нервни заболявания. Банята се прави на цялото тяло.

Хвойново масло и хвойнов катран – прилага се външно за лечение на екземи, дерматити, акне, себорея и други. Вътрешно при камъни в бъбреците и пикочния мехур, лош дъх от устата и други.

Хвойната и нейните продукти се прилагат при заболявания на:
- Пикочополовата система: пикочогонно, дезинфектиращо и противомикробно действие. Прилага се отвара, чай или хвойнов спирт.
- Сърдечносъдовата и нервната система: сърдечна невроза, стабилна ангина пекторис в лека форма, неврози, неврастении, климактериум. Прилагат се хвойнови бани.
- Дерматологията: екземи, дерматити, акне, себорея. Прилагат се хвойново масло и хвойнов катран.
- Храносмилателната система: колики и газове в стомаха. Прилага се отвара.