
В някои краища на страната я наричат аглика, ключанка, Христово цвете. Берат се цветовете, листата и коренището на растението. Срокът на годност след изсушаване е 2 години.
Листата и цветовете на игликата съдържат голямо количество витамин С. Достатъчно е да се хапнат 3 листа, за да се задоволят нуждите на организма за един ден. Затова през пролетта в Холандия и Франция употребяват листата на игликата като салата. Древните гърци са смятали игликата за растение на олимпийските богове.
Коренището на растението съдържа глюкозиди, сапонини, естери на далициловата киселина, танини и други. Прилага се против кашлица и бронхит, като температуропонижаващо и отхрачващо средство.
В нашата народна медицина цветовете и листата на игликата се употребяват срещу главоболие, главозамайване, безсъние, задух, трудно уриниране. Сварени с мляко се препоръчват при копривна треска и спазмофилия.
• Игликата се ипотребява по следния начин: Вземат се две супени лъжици от изсушения цвят или листа и се заливат с 500 мл вряла вода. Отварата се пие по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, може подсладена с мед.
От корените се вземат 1 суп. лъж. изсушена дрога, която се вари 5 минути. Пие се по същия начин.