
Исопът спада към сем. Устоцветни и е разпространен из варовити и скалисти места на Югозападна България и в Белоградчишко. Цъфти юли – септември.
Билката е многогодишно тревисто растение със силен аромат и с многобройни приповдигащи се или изправени стъбла, високи до 60 см, прости или метличесто разклонени, къдравовлакнести. Листата са срещуположни, теснолинейни, с подвид листен ръб, почти приседнали, целокрайни, със скъсени клонки в пазвите си, влакнести. Цветовете са събрани по 3-7 в снопче в пазвите на листата и образуват по върховете на клоните продълговати класовидни съцветия. Венчето е синьо-виолетово, двуустно, горната устна е почти плоска и врязана, а долната е триделна, с по-широк и врязан среден дял.
За лечебни цели се използва надземната част на билката, брана през време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при 35 градуса. Допустима влажност 11%. Срок на годност: цяла билка – 3 години, рязана - 2 години.
В химическия състав на растението влизат горчиви и белтъчни вещества, слуз, флавона хисперидин, танин, етерично масло, флавоноиди, смоли, гума. Исопът като лечебно средство има спазмолитично, откашлювателно и леко възбуждащо действие, което се дължи на етеричното масло и горчивите вещества.
Нашата народна медицина използва исопа при лошо храносмилане, против глисти, при възпаление на дихателната тръба, тежест в сърдечната област, при туберкулозно болни, скрофули, газове.
Външно се прилага за налагане (лапи) при ударено, изкълчено, навяхване, за компрес при възпалени очи, за бани при ревматизъм, за гаргара при зъбобол и гърлобол.
Вътрешно се приема, като 1 суп. лъж. от билката се попарва с 500 мл вряла вода и кисне 2 часа. Пие се по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно, подсладена с мед.
ВНИМАНИЕ: Исопът не трябва да се дава при неврози и при епилепсия.