Лайката

Билка : лайка

Последна промяна на 31 октомври 2018 в 09:01 948 0

Тя е лечебна билка от рода на сложноцветните. Разпространена е в Средна и Южна Европа, а също и на Американския континент. От 70-те вида лайка в България се срещат 6. Най-важна е лечебната, която се култивира в някои страни.
Лайката е най-популярното измежду всички лечебни растения. Поради свойството й да облекчава трескави състояния древноегипетските лечители я наричали „цвете на бога на слънцето“, а старогръцките им колеги я препоръчвали при жлъчни и бъбречни камъни. Латинското й название – матрикария, означава майчина билка и се свързва с облекчаващото й действие при коремни оплаквания. В стари източници по билколечение лайката се сочи като лекарство при жълтеница, „настинка на стомаха“, застой в черния дроб и далака, както и при колики на червата. Като „първа помощ“ тя често замества цялата домашна аптека.
Широката употреба на лайката бе междувременно и научно основана. Фармакологични тестове доказват, че тя действа противовъзпалително, спазмолитично, газогонно и подпомага заздравяването на рани. Поради това медиците я използват при лекуването на гастрит и колит. В комбинация с млечна захар лайката действа благотворно върху чревната флора. Това лекарство се прилага при дисбактериоза – усложнение след лечение с антибиотици. Нови изследвания показват, че лайката свързва - и по такъв начин обезврежда – образуваните от бактерии токсини. Например етеричното масло, което се съдържа в една десета от грама лайка, е достатъчно, за да се обезвреди три пъти по-голямо количество токсини от максималното, намирано до сега в човешкия организъм. На това антитоксично въздействие се дължи успешното приложение на инхалациите с пари от лайка при синузитите – инфекциите на околоносните кухини.
Тя се използва и външно – за компреси върху трудно заздравяващи рани.
Многостранното приложение на лайката – вътрешно за гаргари, промивки (включително и на дебелите черва), инхалации, седящи бани, компреси – обяснява търсенето на тази лечебна билка.