Българският народ е създал хубави определения за здравеца. В речника на Найден Геров се срещат: благовонен, див, дъхав, миризлив здравец, жива трева, стамболски здравец.
Името здравец идва от хубавата дума здраве, от пожеланието за щастие, а по-добро пожелание от здраве няма.

От всички 39 вида, намерени във флората на Европа, у нас се срещат 23 от тях със следните народни наименования: кървавочервен здравец, блестящ здравец, едростълбчест здравец, грудков здравец, нежен здравец, разклонен здравец, дребен, бохемски, пиренейски, ливаден, горски здравец.

Обикновеният здравец е многогодишно тревисто растение. Коренището е хоризонтално, близко до почвената повърхност. При по-старите растения то става доста дълго и разклонено, покрито с ръждиви люспи, а често пъти се издига и над земята. Цъфти от май до август. У нас се среща обикновено разновидността с виолетово-червени цветове. Другата, по-рядко срещана, най-често в Средна Стара планина, Славянка, Западни Родопи, е с белезникаво-розови листчета.

Расте по влажни, сенчести места, каменливи почви и скали във всички по-високи планини.
Цялото растение е силно ароматично, поради съдържащото се в него етерично масло. Максимумът на таниновото съдържание в надземните части (19%) е по време на цъфтеж, а в коренищата (27,7%) - по време на семеобразуването. Затова препоръчително за билкосъбирачите е да събират листната маса през месец май, когато растението е във фаза на пълен цъфтеж, а коренищата – в края на вегетационния период, през септември.

Български учени установиха, че основната група вещества са полифенолните съединения – дъбилни вещества, флавоноиди, полифенолни и аминокиселини, захари и др. Полифенолните съединения предизвикват голям интерес в науката поради доброто им действие при сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, при поражение от лъчева болест, болести на стомашно-чревния тракт и др.
От коренището на здравеца е създадена таблетна лекарствена форма на основата на полифенолните съединения, при чието приложение се постига хипотензивно действие, тонизиращо сърдечната дейност, и спазмолитичен ефект. Установен е също така и умерено централно успокояващо действие.
Успокояващото действие на здравеца е подобно на това на валериана. Извлеци от надземната му част потискат развитието на някои патогенни микроорганизми.

Имуностимулиращото действие на пречистени екстракти от здравец е доста добро и предизвиква интерес при специалистите. Освен това има получен комплекс от кондензирани танини, които действат укрепващо на кожните капиляри и се явяват добро капиляроукрепващо средство при болни от атеросклероза.
Външно приложение намират тампони, потопени във водни извлеци от здравец, за спиране на кръвотечение от носа.
Обикновеният здравец и кръвният здравец влизат в състава на лечебни чайове.
Здравецът се употребява и срещу треска, а в Шуменско се използва срещу зъбобол.

Прилага се и във ветеринарната медицина.

Външно се прилага под формата на компреси при възпаление на кожата и при циреи.
Коренищата се използват за боядисване на вълнена прежда в кафяво, а с прибавка на син камък – в тъмно кафяво.

Диария
Здравецът е известен в народната медицина като затягащо средство при стомашни разстройства и диарии:
● 2 ч. лъж. ситно нарязано свежо коренище се залива с 1 чаша студена вода, оставя се да престои в продължение на 8 часа, прецежда се и се изпива на няколко пъти.

Понижава кръвното
● При дъвчене на листа от здравец се понижава високото кръвно налягане.
Народните лечители препоръчват за понижение на високото кръвно налягане всекидневно консумиране на листа от здравец на гладно с лъжичка мед.