Лопенът е двугодишно тревисто растение. През първата година развива голяма листна розетка, а през втората – право, гъсто окосмено стъбло, високо до 1 минър. Листата също са гъсто окосмени, яйцевидно продълговати, заострени, приседнали. Цветовете са жълти, едри, разположени на върха на стъблото в гъст клас. Плодът е многосеменна кутийка, разпукваща се по два шева. Лопенът цъфти през лятото.
Разпространен е по ливади, дъбови гори, сухи планински места из цялата страна.
Дрогата са цветовете – венчените листа без чашката се събират през юни-септември. Берат се в сухо време преди обяд след вдигане на росата. Сушат се бързо на сянка или в сушилни при температура до 55 градуса. Венчетата на изсушената билка са чупливи, имат лимонено жълт цвят, медена миризма и сладникав вкус.
Цветът на лопена съдържа алкалоиди, сапонини, жълто багрилно вещество, слузни вещества, хеспоридин, етерично масло, каротин, кумарин.
Лопеновият цвят втечнява бронхиалния секрет и премахва спазмите при възпаление на бронхите. Действа противовъзпалително и омекчаващо на възпалената лигавица на дихателните органи.
Народната медицина препоръчва лапи от свежите листа на лопена при отоци, цирей, хемороиди и др.
Сухите цветове се прилагат под формата на запарка: 2 суп. лъж. наситнена дрога се заливат с 400 мл кипяща вода и се оставя да кисне 30 минути. Запарката се прецежда и към нея се прибавя захар или мед. Приема се 6 пъти дневно по 80 г 15 минути преди ядене и 30 минути след ядене.