Пролетната иглика е красиво цвете, саморасло в природата и насаждано в градините. Но то е и лечебно растение. За природолечение се използват цветовете, листата и особено корените. Цветовете се събират от април до юли без дръжки и се сушат бързо на слънце или в сушилня на по-висока температура. Листата се късат по време на цъфтежа. От свежи листа се прави витаминозна салата. Те съдържат много витамин С, особено изсушените, което ги прави най-богати на този животворен витамин. Цветовете и листата съдържат още провитамин А, фенолни гликозиди, етерично масло, захари, жълто багрило, а в корените се намират ценни лечебни вещества: сапонини, танини, салицилова киселина, флавоноиди и др. Те имат противовъзпалително, противокашлично, отхрачващо, изпотяващо и леко отводняващо действие при заболявания на дихателните органи. Затова игликата се прилага при бронхиални и белодробни възпаления, грип, простудни и вирусни болести. Има лечебен ефект и при безсъние, трудно уриниране, авитаминози.
За пиене се приготвят запарки в стъклен или емайлиран съд:

• 1 ч. лъж. от надробени сухи цветове и листа се запарва в чаена чаша вряща вода и киснат 30 минути. След прецеждане се изпива два пъти през деня.

• 1 суп. лъж. корени (измити, изсушени, наситнени) престояват 10 минути в чаена чаша кипяща вода и след прецеждане, подсладена с мед, запарката се пие 4-5 пъти през деня по 1 суп. лъж.
Корените се вадят рано напролет и късна есен, а цъфтежът е от март до юни. Иглики с други цветове имат същото лечебно значение, но с по-слабо действие.