Синята тинтява е многогодишно тревисто растение с право високо до 60 см стъбло. Листата са срещуположни, елипсовидни, с успоредна нерватура. Цветовете са сини, тръбести, с петолистна сраснала чашка, четирилистно сраснало венче и 5 тичинки. Коренът е вретеновиден с множество коренчета.
Синята тинтява се среща по тревисти места, край храсталаци и гори из всички наши планини.
Като дрога се използват стръковете с корена, като подземната част на билката се събира през август, а корените се изваждат през есента. Стръковете се отрязват на 20 см от върха, след което се връзват хлабаво на китки и се сушат на сянка или сушилни при 40 градуса. Изсушените стръкове са зелени, а цветовете сини. Съхранява се на сенчесто сухо и проветриво място.
Корените на билката съдържат алкалоиди, горчиви гликозиди, багрилни вещества, аскорбинова киселина, тлъсто масло, етерично масло, пектин и др.
Дрогата усилва секрецията и перисталтиката на стомаха и червата, при гастрити, колити и лениви черва, метеоризъм, и смущения в храносмилането. Има лечебно действие при възпаление на жлъчката и противоглистно при чревни паразити.

Народната медицина препоръчва билката при отпадналост, малокръвие, пясък в бъбреците и жлъчния мехур, туберкулоза, виене на свят, хистерия, недостатъчна и болезнена менструация. Външно се прилага под формата на лапи при циреи, рани, изгаряния.

Синята тинтява се прилага вътрешно като отвара. 1 суп. лъж. корени се заливат с 500 г кипяща вода. Вари се в продължение на 3 минути. От прецедената отвара се приема 3 пъти дневно преди ядене по 80-120 г според възрастта.