Сладникът е многогодишно тревисто растение, високо до 1 метър, с разклонено стъбло. Листата са нечифтоперсти с 5-3 двойни листчета, продълговато яйцевидно, отдолу лепкави с влакнести власинки. Цветовете се намират в пазвите на горните листа, събрани в гроздовидни съцветия с розововиолетов цвят. Плодът е бобовиден, кожест, кафяв. Коренът е многоглавест и пълзящ, отвътре жълт, а от вън сивокафяв, достигащ до дължина до 2 метра. Сладникът цъфти през юли – август.

Сладкият корен се култивира в цяла Франция, Испания, Италия. У нас се среща по долното течение на Вит, Осъм и др. правят се опити за култивирането му.

За лечение като дрога се използва коренът, който се изкопава през различно време от годината в зависимост от климата и почвата, като се изваждат по-дебели корени, сортират се и се обелват от кафявия корк и се изсушават. Обелените корени имат сивожълта повърхност, а от вътре са лимоненожълти, и ломът им е влакнест. Вкусът им е сладък и дразнещ гърлото. Те могат да се използват нарязани на кубчета или във вид на прах.
Най-важната съставка на сладникът е сапонинът глициризин, на който се дължи сладкият вкус на дрогата. Глициризинът е около 50 пъти по-сладък от захарта. В състава на сладкия участват още захароза, горчиви вещества, смоли, нишесте и др.
Противовъзпалителното и отхрачващо действие на дрогата се дължи на глицеризинът, който се съдържа в нея. Воден извлек от дрогата, изпарен до сухо, се прилага като отлично средство при простудни заболявания на горните дихателни пътища.Противовъзпалителното действие на дрогата се дължи на глициризиновата киселина, която се освобождава при хидролизирането на глициризина.

Водните извлеци от сладък корен намират приложение при намалена функция на надбъбречните жлези, Адисоновата болест, алергични заболявания. Сладникът се прилага с добър ефект при лечение на язва, хронични възпаления на стомашно-чревния канал, особено при повишена киселинност на стомашния сок. За лечение на язвена болест на стомаха са създадени много препарати, в които участва и сладкият корен.
Дрогата се препоръчва като отвара: 1 суп. лъж. ситно нарязани корени се залива с 500 г кипяща вода, варят се 5-10 минути и се оставят да киснат 30 минути. От прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-160 г преди ядене. Лечението се провежда под лекарски контрол. Трябва да се следи да не се получи задържане на течности в организма.