Расте по тревистите места, из пасищата и ливадите. Използват се листата и по-рядко корените и семената. Бере се по време на цъфтежа от май до септември. Не се режат и не се мачкат, защото при сушенето потъмняват. Сушат се на сянка в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40 градуса.

Лечебното му действие е разностранно: отхрачващо, противовъзпалително. Прилага се при всички видове кашлица (простудна, магарешка, туберкулозна), при задух, стомашно-чревни колики, при диария, чернодробни страдания, жълтеница, при газове, подуване на корема, хемороиди, дезинтерия, кръвохрачене, киселини в стомаха, малария. Счукани, листата се препоръчват за налагане при ухапване от насекоми, при циреи, гнойни рани, както и за заякчаване на венците и против зъбобол. Прави се жабурене. При зъбобол могат да се дъвчат и пресни корени. Правят се и компреси при възпаление на очите.

Семената се употребяват при язва на стомаха и червата, при газове, бъбречни и жлъчни камъни, при детски диарии.
Една с. лъж. теснолист живовляк се залива с 500 мл вряла вода. Кисне 2 часа, прецежда се и се пие по 2 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.

В народната медицина живовлякът се употребява и като противотуберкулозно средство: 4 с. лъж. счукани корени се варят 20 минути в 800 мл вода. Прибавят се 4 с. лъж. от листата и се варят още 5 минути. Прецежда се и след като изстине се смесва с 500 г мед. Пие се по 1 кафеена чашка 4 пъти дневно преди ядене.
При същите болести в народната медицина се използва и широколистният живовлек. Листата му са широки, съцветията му са по-големи, обхващащи почти целите стъбла.