Жаблекът е многогодишно тревисто растение. Стъблото е голо, разклонено и високо до 1.5 м. Листата са тънкоперести, с 11-17 елипсовидни листчета, които завършват на върха с късо шипче. Цветовете са лилави, събрани в гроздовидни съцветия, чашката е тръбеста петделна, венчето е петделно с 10 сраснали тичинки. Плодът е многосеменен боб.

За лечение се използва надземната част, която се бере по време на цъфтежа юни - август. Суши се на сянка или в сушилня при температура 40 градуса. Допустима влажност 12%.
Жаблекът съдържа галегин, гликозиди, сапонини, танин, горчиви вещества, мазнини, витамин С.
Билката действа пикочогонно, потогонно, намалява съдържанието на кръвната захар в организма, като лечебният ефект се дължи на галегина. Прилага се за лечение на леки форми на захарен диабет и за увеличаване на млякото у кърмачките.

В нашата народна медицина се използва при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, като потогонно средство при настинка и температура, при глисти и увеличена простата.

• Външно жаблекът се прилага за разтриване при ужилено от насекоми, за налагане на лапи при лишеи, като инсектицидно средство против мухи, бълхи и молци.
• Вътрешно се прилага, като 2 суп. лъж. от билката се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно.