Зимзеленът е разпространен из влажни, сенчести и усойни места, предимно из широколистните гори из цялата страна. Отглежда се и като градинско растение.

Зимзеленът е многогодишно, тревисто вечнозелено растение, с лежащи стъбла и изправени цветоносни стръкове. Листата са срещуположни, елиптични, кожести, с къси дръжки. Цветовете са единични, прикрепени в пазвите на листата, с петнисто синьо венче с пет тичинки, като дръжките им са с трихоми (косъмчета). Плодът е удължен като чушка с гладки семена.
За лечебни цели се използва надземната част, брана през време на цъфтежа май – юни. Суши се на сянка или в сушилня до 50°С.

Билката съдържа алкалоиди: винкамин, изовинкамин, гликозида винкозит, горчиви вещества, урсолова киселина, танин.
Зимзеленът притежава кръвоспиращо и понижаващо кръвното налягане действие. Разширява мозъчните съдове. Установено е и успокоително, спазмолитично, противовъзпалително действие на билката, което се дължи на алкалоида винкамин. Прилага се за лечение при кръвоизливи от носа, матката, белите дробове и при повишено кръвно налягане.

В нашата народна медицина се прилага и друг вид зимзелен, наречен още женски бръшлян, зеленика, любика, черковно цвете. Използва се при диария, дизентерия, против скорбут и външно за промивка на рани.

*Външно билката се прилага за бани при мокри лишей, възпалена кожа, за гаргара при болки в зъбите и в гърлото.

**Вътрешно се прилага, като една супена лъжица от билката се слага в 500 мл вода да ври 5 минути. Пие се по една ракиена чашка преди ядене три пъти дневно. ***Българската народна медицина прилага зимзелена при диария, треска, малария, кашлица, кръвохрачене.

*Настойка от билката: Приготвя се в съотношение 1:10 цвят в силна ракия, кисне 10 дни. Взима се при главоболие по 25 капки преди ядене три пъти дневно.
ВНИМАНИЕ! В по-големи дози билката е отровна!