Той е многогодишно тревисто растение, виреещо по каменисти и скални терени във високопланинския пояс на средна Стара планина, Рила, Пирин и западните Родопи, както и покрай пътищата. Цъфти през юли и август.
Има дебело месесто коренище с аромат на роза, покрито с триъгълни ципести люспи и преминаващо в дебел прав корен. Цветоносните му стъбла са високи 10-12 см, голи, неразклонени. Листата са последователни, плоски, месести, приседнали, елиптични, заострени към горния си край и ясно назъбени. Съцветието е гъсто щитовидно, многоцветно. Цветовете са двудомни, 4 или 5-делни, чашелистчетата са жълти или зеленикави, дълги 2-4 мм. Тичинките са 8, по-дълги от венчелистчетата.
Дрога са изсушените корени и коренища, които се употребяват за увеличаване на млякото у кърмачките, против диария, а също за налагане и промиване на рани.

• Прилага се, като 2 суп. лъж. от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Обилно цъфтящият златовръх е склонен към бързо разрастване. Съществуват немалко разновидности на златовърха, които изглеждат и много добре като декоративни растения. Днес градинарите изпитват множество сортове златовръх, седем от които са получили оценка „отличен“ от висшето училище по градинарство в Щутгарт.