Група бивши колежки посетихме Балчик. Един местен жител - бай Атанас ни заведе до двореца. Та този бай Атанас се оказа по-добър и от истинските гидове. Пътьом ни разказа историята на този райски кът. А именно, че румънската кралица, която била британка по рождение, останала очарована от топлия бряг. Пожелала да й построят тук дворец, за да си почива през лятото и да посреща гости от европейските кралски дворове.
Едно от децата попита: „А защо има и кула, това минаре ли е? Бай Атанас се засмя: „Погледнете, на върха има два метални конуса, които са съединени в тънката си част и са разположени перпендикулярно на морето. Това е арфата на Еол.“ И ни разказа легендата за този Еол. Той, според гръцката митология, бил син на Зевс и бог на бурите и ветровете. Държал ги затворени в пещерите на Еоловите острови и ги пускал според настроението си. Излизайки, те издавали звуци, подобни на тези от арфа.
Арфата на Еол свири, както свири тамбурата и е сравнително непознат инструмент на Балканите. Използва се принципът на дюзата на Лавал. Това представлява стеснение, което ускорява въздушния поток. Поставената към морето широка част на конуса улавя вятъра и го насочва към дюзата. Тя го усилва и насочва към широката част на другия конус, където има струни. А те започват да звънят, според силата на вятъра – истинска божествена музика!