«Не ще излъжете, ако напишете, че иконата на Свети Георги в Гложенския манастир лекува от левкемия. Лично аз съм свидетел как след молитва болни от рак са получавали изцеление. Нека това не се приема като реклама, защото тя, иконата, не се нуждае от такава!" Това заяви отговорно черноризец, пожелал анонимност, но днес свързал съдбовно живота си с обителта.
Гложенският манастир е съграден на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец, на надморска височина от 1073 метра. Постоянно действащ е.
В землището на днешното село Гложене чудотворната икона, която цери болести, била донесена от киевския княз Георги Глож през първата половина на 13 век. Според историците съществуват две версии за заселването на витяза край река Вит. Едната твърди, че той поискал и получил разрешение от цар Иван-Асен ІІ да отседне по тези места, търсейки спасение от преследвачи татари. Втората версия обаче настоява, че през 1230 г. княз Георги Глож участва с отряд в битката при Клокотница и помага на Иван-Асен II да разгроми византийския император Теодор Комнин. В знак на благодарност българският владетел му разрешава да се засели с хората си по тези земи. Князът основава селище, което и до ден днешен носи фамилното му име Гложене. Местни летописци отбелязват, че старото име на Гложене е Чирен пазар и селището било застроено най-напред на около км от днешното село - на левия бряг на Вит.
Сказанието свидетелства как иконата сама избрала мястото за манастира.
Първоначално княз Глож вдигнал манастир с името «Преображение" в местност над селото, която днес се зове Градището. Когато го завършил, стените на сградата започнали да се рушат, а чудотворната икона на Св. Георги изчезнала. Намерили я на скала в подножието на връх Камен Лисец. Върнали я обратно, на другата сутрин обаче тя пак била открита сред цъфнал дрян в същия каменист пущинак. Глож приел това като знак свише, че именно на това място трябва да съгради нов манастир, а негов патрон да е Свети Георги Победоносец. Което и направил.
Едно от свидетелствата за истинността на това предание е кръглият бронзов манастирски печат, върху който се чете: "Сие печат от манастира Киева храм стаго Георгиа на гора Лисец в лето Христо 1776". Сред оцелялата през вековете на агарянство и фанариотски изстъпления манастирска книжнина е и Киевско-Печорското евангелие от 1745 г., в което приписка упоменава, че манастирът е основан от киевчани.
След 1989 г. чудотворната икона е прибрана от тогавашния Ловчански владика Григорий за съхранение зад дебелокаменните стени на Ловчанската митрополия. Неговият приемник дядо Гавриил обаче реши, че мястото й е при патрона й светия и я върна обратно в обителта през 2004 г.
Гложенската обител се гордее и с възстановеното скривалище на Апостола, и с килията си музей, в която митрополит Климент (Васил Друмев) преживява със солена риба и вода 15 месеца по заповед на княза ни католик Фердинанд заради знаменателните си думи: «Има Православие у нас, има български народ; няма Православие - няма български народ!" Той е освободен през май 1894 г. след падането от власт на Стамболов.
