Добърско лежи на някога основната отсечка на пътя от Егейско море през Рилския манастир за София и през Самоков за Тракия. Било богато село, главен икономически център на Разложката котловина. Това трае до XVIII век, когато Банско поема тази роля.
Легенда разказва, че по воля на Свети Георги Самуиловите воини (ослепени след най-злощастната битка в българската история - тази между войските на цар Самуил, последния владетел на Първото българско царство, и тези на византийския император Василий Втори) се заселили в Разложката котловина. Намерили изворче, което облекчавало болките им. Смята се, че в Добърско, в памет на ослепените, е построена и черквата, именувана на Св. Теодор Тирон Теодор Стратилат. Строена съобразно тогавашното османско законодателство, но майсторите дръзко издълбали два кръста на фасадата, както и свастика в един от каменните блокове. Този символ на слънцето е с древен ирански произход. Според учените е дошъл тук с прабългарите. През XIX век турците превърнали църквата в хамам – баня.
Храмът има изключителни стенописи. На фасадата, освен патроните на църквата, са изписани двамата закрилници на воините – Св. Георги и Св. Димитър. Нарисувани са още Св. Иван Рилски, закрилник на България, и Св. Петка Търновска, закрилница на българската столица по онова време - Търново. Изобразен е даже загиналият за вярата само няколко десетилетия преди това Св. Георги Новий Софийски. Стенописи изобразяват и ктиторите, и строителите на храма, както и дори католически светци, между които римският папа Силвестър. Друг интересен факт е, че Св. Кирил Александрийски е заменен със Св. Кирил Философ, създателя на старобългарската азбука. Храмът в Добърско е един от най-ценните дестинации на стоте национални туристически обекта в България.
Според други източници Добърско е основано в IX век и не е свързано със Самуиловите воини. Но и днес не пречи при кладенчето в двора на църквата винаги да има хора. Те хвърлят монети и си наливат вода, убедени в лечебната й сила.