Когато от височината на село Чокмаково, Смолянско, започне спускането към долината на река Горна Арда, позната от близкото ни минало като Кара Дере, напред се отваря прекрасна панорама. Вдясно и вляво постепенно се въздигат високи и заоблени върхове, обрасли с вековни гори, а ниско долу в равнината спокойно си текат водите на Горна Арда.
Спокойна и плодородна, долината е приютила жителите на няколко китни родопски селца – Чокмаково, Смилян, Кошница, Могилица, Горна Арда, всяко от които със своята ярка забележителност. Всичко това и още много красоти крие това кътче на Родопите, което не случайно е привлякло и вниманието на по-богатите българи и най-вече български мюсюлмани, които точно тук са дали живот на родопския архитектурен гений. Съчетавайки способностите и трудолюбието на родопските майстори, те са претворили в дела идеите и желанията за охолен живот. Най-явен техен представител тук е бил Агуш ага, построил няколко конака, летни и зимни чифлици. Много от споменатите архитектурни шедьоври вече са полу или напълно разрушени.
Напълно запазен и до днес обаче е конакът в центъра на с. Могилица, който е и цел на нашето присъствие тук. Отворен е за посещение, но липсва най-важното – животът вътре, онази атмосфера на охолен живот в далечните години, когато пълновластен господар е бил самият Агуш ага, впоследствие неговите синове, внуци и правнуци. Няма ги и многото посетители от близкото ни минало, когато конакът се е стопанисвал от Окръжния исторически музей – Смолян и се е посещавал масово. Основно е ремонтиран при спазването на оригиналния характер на сградите, съчетан със съвременните изисквания на архитектурното ни богатство. Неговите етнографи са успели с тънко чуство на мярка да съчетаят миналото и настоящето. За съжаление от няколко години получили напълно владението си над конака, законните наследници, които съвсем не са малко, трудно се разбират за бъдещето му.
Спираме пред голямата порта. Увисналият катинар ни подсказва, че трябва да търсим изход и той не е труден. Звъним на грижливо написания мобилен телефон и не след дълго пристига внимателната екскурзоводка. Заедно прекрачваме прага, за да се озовем зад дебелата еднометрова ограда. Просторен калдъръмен двор на три нива, уникален жилищно-стопански ансамбъл, застроен на 3500 кв. м и повече от 10 000 кв. м в разгънат план. Полегати плочести покриви, оригинално изведени напред еркери, чудесни комини, специално построени устройства за чевермета и всякакви други лакомства. С особен интерес заставаме пред въртящите се долапи, откъдето жените са подавали храна на аргатите, така че те да не виждат лицата на своите благодетелки.
По широка дървена стълба изкачваме втория и третия етаж. Десетки стаи с оригинални водопроводни системи, с вани във всяка спалня, отделни салони за гости – обикновени и най-доверени, салони за господарите и одаи за ратаите. Специални места за кафе – топли за зимата и прохладни за лятото. Специални стаи-скривалища, където господарят е приемал най-личните си и важни посетители. В приземието - голям и оригинален хладилник, в който са сe побирали до 50 бъчви с масло, зехтин и вино. Агушевите конаци трябва да се видят не само заради туристическата атракция, а и като част от изстраданата ни история.
Село Могилица отстои на 25 км от Смолян, а пътят е в сравнително добро състояние. Поддържа се добре и при зимни условия. И не забравяйте, че в землището на Могилица се намира и най-старата пещера в България, на която специалистите са й oпределили малко повече от 3,5 милиона години. Така че възползвайте се от близостта на двата интересни обекта, като имате предвид, че понеделник и вторник са почивни за пещерата.