Души на монаси бродят край Крушунските водопади

Последна промяна на 15 декември 2022 в 20:19 41 0

Близо до Ловеч - край летнишкото с. Крушуна, има място, което ви кара да замълчите на колкото и да сте години. Крушунските водопади. Може би затова векове наред монаси исихасти (от "изихия" – мълчание) се подслонявали сред скалите над тях и така се спасявали от светската суета.

Водопадите са най-голямата водна травертинова каскада от двете страни на Балкана, образувала се преди около 42 000 години.

Водата им е лековита и привлича хора отблизо и далеч за цяр, скалите над тях подмамват търсачи на духовно просветление, а пещерите около тях - авантюристи и изследователи на "онова, що е под земята". За това свидетелстват артефактите, намирани в района от 1903 г. насам, когато там за първи път биват открити скелети на кон, други животни, прибори за бита и едно копие.

Кметът на Летница д-р Красимир Джонев свидетелства, че по времето на император Адриан землището на Крушунските водопади бива граница на Римската империя. Доказателство за това били останките от римски крепости в този край.
Крушунските водопади са обявени за природна забележителност през  1995.
Те се намират в резервата Маарата, на 34 км от Ловеч и на 8 км от общинския център Летница. До тях се стига по екопътеката за четвърт час. Къщи за гости с 4-звездно обзавеждане в близките села Крушуна и Кърпачево подслоняват целогодишно както туристи единаци, така и цели семейства или сговорни дружини. Добре е те да знаят, че землището е богато на растителни и животински видове. От 30-те пещери с дължина повече от 1000 м у нас, четири тъмнеят в него.

Бонинска пещера

Сред тях е т.нар. Бонинска пещера (4530 м) - най-дългата плавателна "дупка" в България. Образувана е в Деветашка варовита свита, тя е част от дълъг подземен лабиринт от пещери, а в нея е и най-дълбокото подземно езеро у нас. Плаването в нея обаче не е обикновена разходка. Добре е в лодката да седи до вас и опитен пещерняк.

Водопадът (1995 м), Урушка маара (1600 м) и Горник (1080 м) са другите три пещери - перли в резервата.
От тях Урушката маара е доказателство, че експедициите в крушунските подземни лабиринти могат да бъдат и смъртоносни, дори за професионалисти. В края на май 1989 г. спелеолозите леководолази Васил Недков и Валентин Чапанов загиват от газ при проучването на неизследван сифон с дължина от 30 м в края на пещерата.
Водопадът й обаче може да омае дори почитатели на авангардната живопис. Изворната вода образува 15-метровия Крушунски водопад.
Именно под същия този водопад, до т. нар. Син вир, на 6 август 2020 г. на Господския празник Преображение Господне Ловчанският митрополит Гавриил освети едноименния новопостроен параклис с полагане на свети антиминс. Неформалната кръстителска деятелност на духовника даде повод на туроператори да заговорят и за т.нар. Крушунски скален манастир, обитаван от монаси исихасти през Средновековието - един факт, който се премълчаваше преди 1989 г., а днес пък се подминава лековато.

Синият вир


Килиите на калугерите мълчаливци са в скалите над Крушунския водопад. Централната Скална църква е с триъгълен вход, символ на Единосъщната Света Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Заслужава внимание и една килия с почти квадратен отвор. Обикновено килиите са дълбани с железен инструмент, с широк режещ ръб. Другата ниша за съзерцание е издълбана под самата килия за живеене на исихаста.
Крушунските исихасти са имали и следовници от други населени места. За това свидетелстват многобройни, допълнително разширени ниши и издълбани навеси в скалите, където човек е можел да пренощува дори в дъждовно време.

Наскоро екоактивистът и компютърен спец Николай Саев от Ловеч откри нови две килии към скалния комплекс, които се намират на около 300 м от Урушкия водопад. В същото време той даде гласност и че теренът околовръст бившето исихастко обиталище, който е богат на керамика и накити от римските императори Веспасиан, Септимий Север, Адриан и др., се разкопава от иманяри.
Днес край Крушунските водопади синее минерален басейн с размери 25 на 12,5 м, застроен върху 6,5 дка общинска земя и струващ на Община Летница над 200 000 лева.




Параклисът „Св. Преображение Господне“ до Крушунските водопади

Крушунска скална обител. Снимка: Летница