Завоите на Арда

Преди много години се запознах с една от най-красивите български реки – Арда, или както я наричат, бисерът на Родопите. Това стана по повод посещението ми на пещерата Ухловица, Агушевите конаци и родината на смилянския фасул. Тогава разбрах, че само на няколко километра нагоре по течението на реката, в околностите на село Арда, е изворът на вълшебната река. Не ми отне много време и по маркираната пътечка след близо 2 км коленичих, за да пия вода от извора. В следващите години многократно бях на едно или друго място по нейното течение - язовирите “Кърджали”, “Студен кладенец”, “Ивайловград” и най-вече на прочутия Дяволски мост край Ардино. За нещо много важно, красиво и интересно – меандрите на реката (завои, които образуват нещо като подобие на подкова), все не ми оставаше време. Но ето, че съдбата ми се усмихна.

С няколко верни приятели и почти постоянни спътници седнахме в пежото и поехме към Източните Родопи и град Маджарово. Пътищата дотам са няколко. През Харманли и Любимец, където можехме да ползваме магистрала „Марица”. Избрахме обаче стария път през село Поповица, квартал Дебър на Първомай и Горски извор, до Хасково. За наша изненада това се оказа по-добрият избор.
Само на 15 км след Хасково по пътя към Кърджали малка табелка ни посочва нашата цел – Маджарово. По подновен асфалтов път и слаб трафик едно след друго се заредиха селата Конуш, Книжовник, Жълти бряг, Стамболово, Голям извор, Силен, Тополово и Долни главанак. Поради липса на табели се налагаше да “сверяваме” часовниците си с местните жители.
Навлязохме в Родопите и острите и стръмни завои зачестиха. Предстои ни продължително и стръмно спускане. След 20 км пред нас и ниско долу все по-често проблясват спокойните води на р. Арда. И ето чаканата табелка – с. Бориславци. Свиваме вляво. Характерът на пътя се променя и намаляваме скоростта.
Вдясно от нас във вече спокоен ход се очертава сребристата лента на реката, красиво изписала споменатата по-горе подкова. Вляво от пътя -остри, високи и страхотни скали като изстрел в небесата привличат вниманието ни – Кован кая (Царството на лешоядите). Пътят е тесен. Скалите плътно ни притискат. Страхувам се да паркирам под тях, но се налага, защото точно там, вдясно, е онова чудо на природата и действието на водите на река Арда, образували най-красивия от поредицата 5-6 меандри по течението на реката. Странно и страхотно е съчетанието на скален обелиск със спокойствието на подковообразната ивица на реката.
Интересните природни забележителности напред към с. Бориславци не намаляват. Оставащите 5-6 км предлагат едно от най-красивите пътешествия по течението на Арда.

Кован кая – Царството на лешоядите

За района на един от най-малките ни градове Маджарово, на второ място след Мелник, за меандрите на реката, за причудливите скали и за онези чудни птици лешоядите можех да пиша още много, но оставям да ги видите с очите си.