В Берковица Вазов е оставил незабравими следи от пребиваването си. Прекарал е няколко ползотворни месеци тук от 1879 до 1880 г.
В музея са подредени копия от написаното в района. Сред тях са творбите „Малини“, „Грабвам лирата и свиря“, „На Ком“ – върха който няколкократно е посещавал. Слави се преди всичко с вдъхновено написаната поема „Грамада“, посветена на обичта на двама млади. Сред сътворените тук творби са и поемата „Загорка“, „Разказва Белимереца“, популярната повест „Дормидолски“ и други. След Берковица Вазов отива във Видин и подава оставка, а след 5 октомври 1880 г. се установява в Пловдив. Това е един от най-плодотворните му литературни периоди. Незабравима остава романтичната му поема „Вихра“, посветена на любимата му приятелка, покръстена туркиня. Музеят в Берковица е сред най-интересните и красиви места в живописното и китно градче.
В Берковица е и паметникът на незабравимия писател Йордан Радичков.