Голям празник е Успение Богородично. За голям събор идват на този ден в Соколския манастир много хора от близо и далече. Отстоящ на 15 км югоизточно от Габрово, манастирът е с красива, обширна градина, в средата на която се белее голяма чешма с осем чучура, изработена от ненадминатия български майстор Уста Кольо Фичето. От чешмата неспирно тече студена планинска вода. Тя е построена в чест на осемте загинали четници за свободата на България преди Освобождението. Светата обител е свързана с национално-освободителните борби на нашия народ. Тук през 1865 г е осветено знамето на четата на Капитан Дядо Никола, от тук тръгват въстаниците на войводата Цанко Дюстабанов и оттук започва бойния си път Габровската чета.

Чудотворната икона на Св. Богородица Троеручица е в малък иконостас отляво в църквата и се смята за чудотворна. Хора идват тук целогодишно, за да й се поклонят, някои признават, че получават помощ и изцеление на свои болести.

Началото на манастира е в 1833 г., когато тук спират двама монаси – архимандрит Йосиф Соколски и йеромонах Агапий. Двамата използват ниша в скалата и издълбават олтарна аспида. На това място построяват първата малка дървена черквица. Сегашната църква е от много по-късно време, от 1834 г., стеноизписвал я е поп Павел със сина си Николай от село Шипка. От това време са и иконостасът с царски и празнични икони, създадени от майстори на тревненската иконописна школа. Най-голяма е храмовата икона Успение Богородично, рисувана от големия габровски живописец Христо Цокев, дарена от него на обителта.
В манастира има и малък параклис, „Благовещение“, на този празник също се прави събор. Той е в чест на това, че през август 1959 г. девическият манастир „Свето Благовещение” в Габрово бил взривен, а монахините преместени оттам в Соколския манастир.
За чистотата и реда в манастира днес се грижат майка и син – Маргарита и Николай, миряни, те посрещат гостите и ги настаняват в някогашните килии, днес обособени в спретнати хотелски стаи с автентична стара подредба от времето на манастирския живот тук. В храма служи сестра Пелагия, помага й нейната майка Илияна Костова. Пелагия учила богословие и от пет години се подстригала за монахиня. Преди това била Петя, днес е 40-годишна и на въпросите кое я е накарало да се отдаде на монашеския живот отговаря, че няма драма в нейния живот. Било естествено решението й да се подстриже след завършването на Търновския богословски факултет. Майка й обяснява, че Пелагия винаги е била скромно и тихо момиче, никога не е ходила на дискотека, например, водила е съвсем примерен живот, такъв бил нейният характер.
- Имах свои търсения - обяснява Пелагия. - Не можеш да си удовлетворен само от този живот, който водят всички. Нямам колебания, знам и съм сигурна, че това съм искала – да стана монахиня - обяснява простичко тя. - Бог ни избира, Той ни кани при него. Като характер съм по-затворен човек. Пътят е намерен. Разбира се, тук има и трудности – голяма къща, цял манастир, за който да се грижиш, но пък е спокойно и ми допада - признава тя.
Питам Пелагия има ли мечти, млада е, а тя ми споделя, че обича да пътува. Все още й се иска да обикаля на далече по непознати за нея места – ходила вече във Финландия, в Кипър на православни лагери.
Питам я какви хора идват тук най-често. Показва ми, че за празника са записани над 10 кръщенета и броят им продължава да расте.
Пелагия ме развежда около църквата. До аязмото, където в керамична делва се стича от скалата капка по капка лековита вода. Казват, че лекувала очни заболявания, но почти спира в летните горещини. Когато почнат дъждовете, отново потича лековитата вода. После следва костницата, построена в чест на падналите четници. На входа се чете надписът на капитан Дядо Никола Филиповски: „Аз подкачвам звънче, което след време ще стане камбана”, имайки предвид революционното дело. Прави впечатление материалът, от който е съграден манастирският ансамбъл наоколо – Пелагия ми обяснява, че това е бигор, сече се мокър от скалата и се вгражда. Затова стои шуплест на много дребни неправилни вдлъбнатини, което му дава представа за старост и святост.