Освен вкусните горски плодове има още много други горски плодове, не по-малко примамливи с ярките си багри, но те не се ядат не само защото имат горчив или кисел вкус, но някои от тях съдържат отровни вещества. Обикновено тези отровни видове не се срещат по много като черните боровинки, малините и ягодите, но някъде се срещат и близко до селищата. Затова трябва добре да се познават и различават от останалите видове и от малки, и от големи.
Плодовете на момината сълза и на змийския лапад са яркочервени. Червени са и ягодоподобните костилкови плодове на бясното дърво (вълча ягода).
Тъмносини са плодовете на многоцветната момкова сълза и на вранското око.

Беладона
Черни ягодови плодове имат ресникът и беладоната (лудото биле).

Особено внимание трябва да се обърне на беладоната. Растението не е храст, както се приема от някои, а многогодишно тревисто растение, което всяка година израства наново от почвата и достига височина 2 метра. Листата му са големи, яйцевидни, заострени и напомнят листата на тютюна, сродник на беладоната. Наред с много други отровни, отчасти обаче културни растения, тя принадлежи към семейство картофови. Беладоната се среща най-често по богати обикновено варовити почви, покрайнините на планинските гори, покрай горски пътеки и поляни. От големите звънчевидни кафявовиолетови цветове, разположени поединично в листните пазви, към средата на лятото в средата на звездовидна петделна чашка се развиват големи черни и сочни плодове, които лъщят като лакирани. Птиците се хранят с плодовете, но те не са вредни за тях. Въпреки примамливия си вид плодовете съдържат силна отрова. В съвсем малки количества, дадена по предписание на лекаря, от беладоната се получава ценно лекарство. Тя е сериозна опасност за децата.
Първите данни за отравяне с лудо биле са широко отворените зеници, смущенията в зрението и чувството за силна жажда. Необходима е бърза лекарска помощ.
Дори и при съмнение за отравяне с някои от посочените плодове трябва незабавно да се потърси лекарска помощ. Плодовете, с които е станало отравянето, трябва да се запазят и да се покажат на лекаря. До пристигането му отровеният трябва да се помъчи да повърне.
Децата чрез сравнение на ядливите с отровните плодове трябва да се приучат колкото се може по-рано да ги различават.