На 90 км от София е село Невестино, Кюстендилско. Навлизане пресичаме Кадин мост. Вдясно от него ни посреща паметникът на Струма невеста. Надпис разказва за средновековен строеж от големи дялани гранитни блокове, дълъг 100 м и широк около 5 м. С красивите си пет свода той е висок, здрав и монолитен. Колоните се съединяват, между тях по един сводест прозорец, през който водата се оттича безпроблемно при пълноводие. Самият мост е застлан с големи гранитни плочи от същия камък, с който някогашните му строители са зидали и ниските перила.

Градежът е с прекрасна архитектура, смес от антични, архитектурни и ренесансови форми.
Вградена гранитна плоча с надпис на турски съобщава, че е мостът е вдигнат по нареждане на везир Исак през 1470 г. Легендата разказва, че той е дело на трима братя, местни майстори, решили да свържат селото, разположено от двете страни на река Струма. Градят през деня, а през нощта се руши, отнесено от реката. Така няколко дни. Започват да се притесняват за своя майсторлък. Сещат се, че трябва да има вградена сянка на момиче или млада невеста, да направят жертва (курбан) да вградят сянката, за да трае строежът. Уговарят се чиято жена първа дойде а другия ден да донесе закуска на мъжа си, нейната сянка да вградят. Първият и вторият брат предупредили своите жени да не бързат, а най-малкият брат, майстор Манол, не казал нищо на своята невеста Струма. Тя идва първа на другия ден със закуската и става според решението, взето от братята.

Вграждат сянката на Струма. След кратко време тя действително умира от незнайна болест, но пък мостът го има няколко века по-късно здрав и непокътнат от стихиите.

Според друга легенда мостът е поръчан от местен кадия, откъдето и името му.

Кадин мост е сред най-забележителните паметници на строителството в България от онзи период, а през 1968 г. обявен за архитектурно-строителен паметник на културата от национално. Изкачиш ли неговия гръбнак, погледнеш ли наоколо, от моста се разкрива прекрасна гледка към Рила.