Нурагите са уникални мегалитни кулообразни крепости, строени от древната нурагическа цивилизация на остров Сардиния (Италия) в Бронзовата епоха (около 1800 г. пр. н. е. до 200 г. пр. н. е.), като днес са запазени около 7000 паметника и те са символ на тази високо развита култура, която е оставила значителни следи в средиземноморската история, но чиято писменост не е открита. На снимката: нурагите при Су Нуракси в Барумини,  Сардиния, са включени от ЮНЕСКО през 1997 г.

Така се случи в живота ми, че първо посетих мегалитните кули – нурагите, на остров Сардиния. Катерих се по стълби, влизах в подземни тайни зали, опипвах и се дивих на ташомните построения – без хоросан или друг спойващ материал.

Чак години по-късно, водена от любопитство, реших да посетя храм-кладенеца край село Гърло, Пернишко, обект, мистичен и тайнствен, с все още неразгадана символика, който според археолозите се родее точно с нурагите в Сардиния. Да стигнем до обекта се оказа несложна задача – наскоро има прокаран сравнително удобен път, макар и не асфалтиран, който минава през Перник, Брезник, село Гърло и е добре означен. Проблемът е, че е доста изровен, с коловози и е предизвикателство за ниски автомобили. При обекта въпреки хубавото време и уикенда нямаше жива душа. Това, от своя страна, ни накара да се почувстваме като откриватели, пионери, попаднали на забележително място. 

Извито каменно стълбище води до кръгло построение, само от камък, без хоросан, а в средата му е издълбан кладенец. Точно отгоре му има отвор, който гледа към небето... Странно, неприличащо на нищо познато по нашите земи. Усещаш мистика и магия, които е трудно да бъдат обяснени...

Според някои изследователи това е техническо съоръжение, изградено с конкретна цел и обслужвало ограничен брой хора. Кладенец – телескоп, за наблюдаване на конкретна звезда или съзвездие от древните жреци-астрономи. Според други става дума за древен слънчев календар, за отмерване на годишните времена.

Преди повече от 50-ина години подобни въпроси са си задавали и учените, които са изследвали мястото. За откривател през 1972 г. се смята проф. Димитрина Митова-Джонова (1924-2015). Мегалитният паметник е датиран от нея  – ХІІ-Х в.пр.Хр. На италианския остров Сардиния са се запазили няколко сходни на храм-кладенеца край село Гърло постройки. През 1982-а професорката обхожда много от свещените кладенци и ги сравнява с нашенския. В Италия професорката е известна като Дамата на кладенците заради изследванията й върху шумерската протосардинска култура нураги. Тя установява, че един от храмовете съответства по размери и градеж, но се различава по избор на местоположение: тамошните са равнининни, а нашият е вкопан в планински скат. Гърленският храм-кладенец е датиран към късната бронзова епоха (XII век пр. н.е.), а храм-кладенецът при Балао на о. Сардиния към IХ в. пр. н.е.

Професорката предполага, че става дума за особен сакрален обект, свързан с култ. Разкритите кости на жертвени животни свидетелстват за подобния характер на мегалитния градеж. 

Така или иначе, мястото е уникално. Крие мистика и никъде по света няма нищо подобно. Факт, който може да ни накара само да се гордеем със съществуването му и да милеем за запазването му.