Разкопките върху основната сграда – Принципия

Разкопките на крепостта в местността Балък дере в землището на ивайловградското село Хухла, Хасковска област, от екипа на Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей в София, се извършват от 2007 г.

Мраморната колона с посветителски надпис

По време на разкопките миналата година бе открита мраморна колона от II-III век с фрагмент от надпис на древногръцки език, който се посвещава на божество, чието име започва с буквата „А“. Ивайло Кънев смята, че е попаднал на антично светилище, което може да е на Аполон или Асклепий, сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността. Предположенията му се основават на общата картина, очертана от досегашните резултати. „Част от нея е географското местоположение и природният феномен - меандрите на река Арда. Те впечатляват и сега, впечатлявали са и преди (дори Търново няма такива), а древните се прекланят пред тези феномени. Другото е яростта, с която християните заличават спомена. Такава сила не се използва срещу малки и незначими духовни центрове. Следваща „улика“ например са артефактите от Античността и то с религиозна насоченост, ако щете и фактът, че през Средновековието тук има некропол - явно споменът е много силен за свещеното място“, посочва ръководителят на разкопките.
Крепостта се намира само на 30-тина километра от Адрианопол, днешен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия и обратното, на брега на една от древните реки в Югоизточна Европа - Арда.

 Природният феномен - меандрите на реката. Те впечатляват и сега, впечатлявали са и преди (дори Търново няма такива), а древните се прекланят пред тези феномени

Разкопките сочат, че „първоначално на този нисък връх, в меандрите на местността Балък дере и Арда, е имало изградено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 г. край Адрианопол и унищожаването на управленския център във вила „Армира“, управлението на района през късната античност се премества тук. Явно за това решение е повлияло географското и природно местоположение на крепостта“, обяснява Ивайло Кънев. Утвърждаването на християнството при император Теодосий Велики води до целенасочено ликвидиране на всякакъв спомен за езическите времена. Сринати са и унищожени езическите паметници и постройки. Това води до трудното установяване на античните хоризонти днес. Тогава се изгражда крепостната стена, след няколко преустройства на терена се построява основната сграда, отговаряща напълно на понятието „Принципия“.
В началото на VII век., при управлението на император Ираклий и последните славяно-аварски нападения, крепостта е унищожена и близо два века обитанието й е прекъснато. „Откриването на старобългарски апликации и основите на юртообразно жилище, както и няколко монети от X век, дават основание да предполагаме, че при войните на цар Симеон срещу Византия тук е бил разположен български военен гарнизон“, казва Кънев. През XI век върху терена се намира некропол, а населението живяло долу, край Арда.
Последният период на функциониране на крепостта може да се свърже с войните на император Алексий Комнин срещу норманите през XII век. От този период са открити предреформени билонови монети, изключително редки и с високо качество на запазеност.
Животът на Балък дере спира в първата половина на XIII век. Близо хиляда години тук с малки прекъсвания има активен живот, съхранен в културните пластове. „Разкриването им иска търпение, финансова и логистична помощ“, посочва Ивайло Кънев. Той благодари на община Ивайловград и на кмета Диана Овчарова за оказаната подкрепа за проучването.

198 монети от бронз, колективна находка от V век