(По Бранислав Нушич)

Кметът на едно балканско село получава известие от висшестояща инстанция да бъде представен списък, в който да бъде посочено колко аналфабети има в повереното му село.
Веднага селският управител вика при себе си пъдаря, за да разтълкуват какво се крие зад тази непозната дума.
След едночасови дебати решават, че става дума за грамотни и интелигентни хора, които ръководят селото.
Разбира се, на челно място в списъка се поставят двамата заседаващи, след тях се посочват имената на даскала от началното училище, селския поп, търговеца на животни и одрани кожи и най-накрая селския фелдшер.
Една седмица след изпращането на документа в кметството пристига официално писмо, в което се посочва, че кметът трябва си подаде оставка поради това, че преводът на думата аналфабет е „неграмотен човек“.