Лей се, вино червено и ти върла ракия,
да пием, да пушим, мъка по младост да сдушим.
А бяхме млади – кога по седенки ходихме,
до гугутки седяхме, с коси си пръсти увивахме
и сладки думи думахме.
На хоро китки крадяхме, от менци вода напивахме,
гиздави булки любехме, дребни си пилци гледахме.
Върни се, младост, върни, на Джендем тепе да се изкачим,
с пръсти коси да реша, дебели плитки да разплитам.
С очи Тракия да виждам, от тънки устни любов да чувам,
с поглед бялата якичка разкопчея, на бяла гушка
гердан да сторя.
Да пием, да пушим, мъка по младост да задушим.
Младост, младост, що ни забрави, а мерак до гроб остави.