София мила, столице наша,
на стари години за тебе се плаша!
Макар че растеш, знам, не старееш,
но се тревожа как ще живееш.
Не само аз, почти всеки се пита,
щом и в чужбина, и в тебе долита
старо и младо вред от страната,
не виждаш ли – обезлюдяха селата.
Дори градовете бият тревога,
че двата края да вържат не могат.
Българийо наша, майчице мила,
на столица само, току-виж се стопила.
Вземай мерки, без да се плашиш,
чисти се по-бързо от лъжици и апаши!
Ние, бивши момичета и момчета,
знаем, че в София сменят павета,
но не можем да видим та на екрана
от минала младост какво остана?
Има ли паркове, градинки зелени?
Усмихнати ли са хората или умъчнени?
Чудим се още какво си решила –
докога ще нарастваш, столице мила?
Питаме, щото кога лягаме нощем,
гледаме към съседите тук ли са още.
По-младите вече стягат багажа.
Къде ли ще ходят, кой да ти каже?
Само ние от третата възраст
оставаме тука на стража!